До Русия и назад....

1. Паспорт
2. Маршрут
3. Транспорт
4. Храна и напитки
5. Градоустройсво, стандарт за живеене
6. Природа

1 лев = 18.7 рубли (към юни, 2008г.)

І. ПАСПОРТ
Русия (Руска Федерация) – държава, разположена в източната част на Европа и северната част на Азия. Името на държавата произлиза от думата „Русь” (първочалното наименование на територията на източните славяни и първата държава Древен Рус).
Русия е на най-голямата по площ държава в света - 17 075 400 кв.км или 11.46% (1/9) от площта на сушата на Земята, или 12.65% (1/8) от заселената с хора суша, което е почти два пъти повече от заемащата второ място Канада.

Населението на Русия е 141 888.9 хиляди души (на 1 юни 2008, по данни на Россат, 2.13% от цялото население на Земята), като 79.3% от жителите са в Европейската част на Русия, а в Азиатската част (Сибирски, Далекоизточния федерални окръзи и Тюменска област, административно отнесена към Уралския федерален окрък) – 20.7%. По настоящем Русия заема осмо място в света по този показател. По-голямата част от населението живеят в градове – 73.1%. Руснаците са 79.83% от населението на страната. Официалният език в Русия е руски.

Русия граничи с 16 държави по суша: Норвегия, Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Белорусия, Украйна, Грузия, Азърбейджан, Казахстан, Китай, Монголия, Северна Корея, а по море: Япония и САЩ, което й позволява да играе значителна роля както в Европа, така и в Азия.

Столицата на Русия е Москва. В Русия едва 11 града са с население над 1 мил.: Москва, Санкт-Петербург, Новосибирск, Екатеринбург (бившия Свердловск), Нижний Новгород, Самара, Омск, Казан, Челябинск, Ростов-на-Дон, Уфа.


І.1. Държавно устройство

Русия е федеративна президентска република.
Глава на държавата е Президентът на Русия (по настоящем Дмитрий Медведев), който се избира на всеки 4 години от всенародно гласуване.
Изпълнителната власт се осъществява от Правителството. Системата на федералните органи на изпълнителната власт се състои от федерални министерства, федерални служби и федерални агенства.


І.2. Федеративно устройство на Русия
Русия е страна с федеративно държавно устройство. В състава на Руската Федерация има 83 равнопоставени субекта, в това число 21 републики, 9 края, 46 области, 2 града с федерално значение, 1 автономна област, 4 автономни окръга.

Републиките в Русия с техните столици.

1. Адыгея (Майкоп)
2. Республика Алтай (Горно-Алтайск)
3. Башкортостан (Уфа)
4. Бурятия (Улан-Удэ)
5. Дагестан (Махачкала)
6. Ингушетия (Магас)
7. Кабардино-Балкария (Нальчик)  
8. Калмыкия (Элиста)
9. Карачаево-Черкесия (Черкесск)
10. Карелия (Петрозаводск)
11. Коми (Сыктывкар)
12. Марий Эл (Йошкар-Ола)
13. Мордовия (Саранск)
14. Саха (Якутия) (Якутск)  
15. Северная Осетия — Алания (Владикавказ)
16. Татарстан (Казань)
17. Тува (Кызыл)
18. Удмуртия (Ижевск)
19. Хакасия (Абакан)
20. Чечня (Грозный)
21. Чувашия (Чебоксары)

Краищата в Русия.

1. Алтайский край (Барнаул)
2. Забайкальский край (Чита)
3. Камчатский край (Петропавловск-Камчатский)
4. Краснодарский край (Краснодар)
5. Красноярский край (Красноярск)
6. Пермский край (Пермь)
7. Приморский край (Владивосток)
8. Ставропольский край (Ставрополь)
9. Хабаровский край (Хабаровск)

Области в Русия.

1. Амурская область
2. Архангельская область
3. Астраханская область
4. Белгородская область
5. Брянская область
6. Челябинская область
8. Иркутская область
9. Ивановская область
10. Калининградская область
11. Калужская область
12. Кемеровская область
13. Кировская область
14. Костромская область
15. Курганская область
16. Курская область
17. Ленинградская область
18. Липецкая область
19. Магаданская область
20. Московская область
21. Мурманская область
22. Нижегородская область
23. Новгородская область
24. Новосибирская область
25. Омская область
26. Оренбургская область
27. Орловская область
28. Пензенская область
29. Псковская область
30. Ростовская область
31. Рязанская область
32. Сахалинская область
33. Самарская область
34. Саратовская область
35. Смоленская область
36. Свердловская область
37. Тамбовская область
38. Томская область
39. Тверская область
40. Тульская область
41. Тюменская область
42. Ульяновская область
43. Владимирская область
44. Волгоградская область
45. Вологодская область
46. Воронежская область
47. Ярославская область

Градове с федерално значение в Русия.

1. Москва
2. Санкт-Петербург

Автономни области в Русия.

1. Еврейска автономна област

Автономни окръзи в Русия.

1. Ненецкий автономный округ
2. Ханты-Мансийский автономный округ
3. Чукотский автономный округ
4. Ямало-Ненецкий автономный округ

ІІ. МАРШРУТ

София – Москва – самолет (2ч 30мин)
Москва – Сургут – самолет (3ч)
Сургут – Красноуфимск – влак (25ч)
Красноуфимск – Куеда – влак (4ч)
Куеда – Гожан – такси (30мин)
Гожан – Куеда – такси (30мин)
Куеда – Красноуфимск – влак (4ч)
Красноуфимск – Екатеринбург (Свердловск) – автобус (4ч)
Екатеринбург – Сургут – влак (21ч)
Сургут – Излучинск – автомобил (2ч 30мин)
Излучинск – Нижневартовск – автобус (30мин)
Нижневартовск – Излучинск – автобус (30мин)
Излучинск – Нижневартовск – автобус (40мин)
Нижневартовск – Сургут – влак (4ч)
Сургут – река Тромъеган – автомобил (50мин)
Река Тромъеган – Сургут – автомобил (50мин)
Сургут – Москва – самолет (3ч)
Москва – София – самолет (2ч 30мин)

ІІІ.ТРАНСПОРТ

От София до Москва летяхме със самолет ТУ-154. Без особени забележки освен, че беше малко шумен. Иначе запазен, обслужването на ниво.

В Москва имахме престой от 7 часа и за това време трябваше да се придвижим от Шереметево, Терминал 2 до Терминал 1, от къдет излиташе самолета за Сургут. Не бързахме за никъде. Предварително бях проверил, че двата терминала са много близо един до друг и се предполага, че се стига бързо - 10-15 минути с кола. Разходихме се из летището, обменихме пари, взехме си безплатните талончета за автобуса до Терминал 1, т.к. летяхме с Аэрофлот и това беше тяхна услуга - Транзит. Автобусите бяха на определени часове. Нямаше много време до автобуса за това отидохме да чакаме. Автобусът без забележки. Комфортно, музика и т.н. Но тук започна ужаса. Действието се развива в следобедните часове или по-точно в час-пик. Разстоянието до Терминал 1 пропътувахме за 1ч и 15мин!!! 4-5 метра и спирахме. Кошмар. Добре, че климатикът работеше и не беше задушно. За това пък успях да прослушам руските радиа. Пък нали и време имаме много за убване. Пристигнахме благополучно и седнахме в кафето да чакаме да започне регистрацията на нашия полет. Доста почакахме.

Шереметево, Терминал 1

 От Терминал 1 до Сургут летяхме с Боинг 747. Без забележки. Сравнително нов самолет. Всичко вътре беше ново, чисто. Обслужването също не беше лошо. Успях да дремна.

Най-много ме притесняваше пътуването от Сургут до Красноуфимск, т.к. пътуването е много дълго, а местата за влака, които си бяхме купили бяха плацкарт, което ще рече нещо като купеен вагон само, че без врати и срещу всяка виртуална врата по още две легла на два етажа. Общо 6 легла в една клетка, разделяна от пътеката. Пътувал съм в подобно нещо, но беше доста отдавна и нямам лоши спомени. Но сега беше различно. Вагонът не беше нов. Така или иначе, като се замисля не усетих кога мина времето и пристигнахме благополучно в Красноуфимск рано сутринта. А само като си спомня колко много протестирах, че няма да сме в купейни вагони.... Атмосферата щеше да е друга ;) Все пак бяхме 5 човека, а купето е за 4. Цената също не е за пренебрегване: плацкарт за 900 рубли срещу купе за 2 700 рубли. Разликата си я бива. Иначе вряла вода за чай колкото искаш. Всеки вагон задължително е снабден с нагревател за вода. Как иначе пътуващи руснаци без чай. Кой за удоволствие, кой за изтрезняване...

 Аз във влака за Красноуфимск

и другите във влака за Красноуфимск

 

В Красноуфимск двама души с багажа хванаха такси, а другите пътувахме с автобуса. Автобусът беше Икарус от едно време. Беше много забавно. Билетчетата са на ролка и късат, колкото е необходимо. Голяма забава. Е, когато става дума за такси вече не беше толкова забавно. Обикновено Лади, но пък цените си ги бива. Там рядко може да хванеш такси с тарифа на километър. Принципно си имат тарифи в зависимост от града. Ако го поръчаш да те закара някъде в града цената е една, ако е до жп гарата например е друга, до летище трета и така. Трудно различаваш кои са таксита. Аз лично изобщо не ги различавах освен, ако някъде не е написано, че е такси. Иначе са си съвсем обикновени коли и просто по мястото, където е застанало хората знаят, че е такси или, ако звъннеш във фирмата.

 

От Красноуфимск до Куеда пътувахме с т.н. електрички. Имайки предвид какво си представям, като кажат електричка в България ми стана зле, но останах много учуден, когато дойде руската електричка. Наричат ги така, защото се движат по електрифцирани линии. Т.к. в Русия релсите са на по-голямо разстояние една от друга отколкото в България се предполага, че и влаковете са по-широки и наистина е така. Електричката беше безкупейна, с по три седалки в два реда и достатъчно широка пътека между тях. Удобно се пътува. Неудобството идва от това, че не във всеки вагон има тоалетна и трябва да обходиш няколко вагона, за да стигнеш до нея. Е, ако имаш късмет може да си се качил във вагон с тоалетна.

 

От Куеда до Гожан пътувахме с такси срещу 350 рубли, което е нормална цена. Разстоянието не е много - 28км. Таксито не беше Лада, а стара Тойота ;)

 

На обратно до Красноуфимск беше същото, но от там не точно. Т.к. Красноуфимск не е начална гара има проблем с билетите. За плацкарт изобщо не продават от там. Само купейни и то, ако са останали. Много хора пътуват и трябва предварително да се резервира, т.е. купува. В нашия случай не беше различно. За датата, за която искахме билети нямаше. Имаше само от Екатеринбург (Свердловск) и по някаква случайност 4-те меса бяха заедно, а едното по диагонал. Купихме тези билети, за да не останем и без тях. Сега трябавше да се придвижим до Екатеринбург с автобус.

 

Автобусът беше Скания, но доста старичка. Мислех, че и климатикът няма да работи, но работеше. Тръгнахме рано сутринта, така че не беше още топло. Лошо впечатление ми направи, че ни взеха пари за багажа. Багажното оделение баше абсолютно празно, само нашите куфари и въпреки това ни взе по 40 рубли за куфар. Безобразие! А скоростта, с която пътуваше автобуса беше под всякаква критика. При тези широки улици трябваше да стигнем за максимум 3 часа с почивките, а ние се влачихме 4 часа и малко. Е, вярно, че в Екатеринбург задръстванията си ги бива, но все пак е един от градовете с над 1 милион жители.

 

Там хванахме плацкартния влак. Беше по-новичък от първия, но пък понеже беше обяд жегата беше неописуема. Докато кача куфарите ризата ми беше чисто мокра. Дори и при отворен прозорец беше ужасно топло. Преживях този кошмар някак.

 

От градския транспорт в Сургут останах много приятно изненадан. И там както в някои градове в България си е с кондуктор (жена задължително), който къса билетчетата, но пък доста са по-напред от нас. Имам предвид, че преди всяка спирка съобщава името на спирката. Предупреждават, че вратите се затварят и коя е следващата спирка, което си е голямо удобство особено за хора, които знаят само името на спирката като ориентир за слизане.

 

От Нижневатовск до Сургут пътувах отново с плацкарт. Независимо, че пътуването е само 4 часа отново ти дават едно легло. Ако искаш може да си доплатиш за спално бельо на място от кондуктура във вагона - 53 рубли. Преди години за къси разстояния на едно легло продаваха 3 седящи билета, т.н. общи вагони. Сега вече няма такова нещо. Влакът беше нов, много чист и много комфортен за пътуване. В последствие разбрах, че всичко си зависи от областта, в която пътуваш. Понеже този влак беше само до Тюмень е такъв нов и хубав, т.к. това се води сравнително уредена област. Също така има вагони с повишена комфортност и т.н. Общо взето няколко класи. Но както навсякъде всичко опира до пари.

 

В Екатеринбург на гарата, за да ползваш чакалня трябва да платиш 50 рубли. А за чакалнята с повишена комфортност още повече. Не знам точно колко.

 

Билетите за плацкартните вагони се продават задължително срещу документ за самоличност (от съображения за сигурност поркай атентатите) и са много прилично оформени. Със защита от фалшификация и т.н.

 

От Сугрут за България самолетите бяха същите и всичко беше на ниво. Лошото беше, че в Москва имахме само 2ч и 30мин престой, което беше крайно малко време, имайки предвид задръстванията. Пътувахме рано сутринта и нямаше такъв трафик, но въпреки всичко се наложи да хванем такси. Поделихме го с една пътуваща. Тарифата между двата терминала е 1000 рубли (53лв.), които не се плащат на шофора, а на някакъв, който отговоря за такситата. Оказва се, че те са към летището и всъщност тези пари или поне част от тях прибира летището.

 

Така или иначе успяхме с всичко и благополучно пристигнахме на летище София.

 

ІV.ХРАНА И НАПИТКИ

 

Определено храната е по-различна от българската.

Предимно се набляга на супи, рядко постни, и на тстени изделия, а не на основните ястия, което на мен лично много ми допада. Успях да кача някое друго килце, което пък не ми допадна, но това е от сладките неща. Пельмени почти никой вече не прави, т.к. в магазина има такъв голям избор, че направо се объркваш какви да си купиш. Не както в България - 3,4 вида, в които има повече тесто отколкото кайма, но все пак е нормално, т.к. това не е българско ястие. Отядох си на пирожки с яйце и зелен лук, кайма, картофено пюре, зеле и т.н. Вкусотия... Превъзходни са и аладушките, които са нещо като нашите бухтички, но се правят с кифир и тестото е много рядко, кастыбей, най-различни видове кисель и пр. Все хубави неща! В магазините има абсолютно всичко, каквото ти потрябва. Липсват ми руските бисквити. Такива вкусни бисквити не бях ял от дете. Също така сгъстеното мляко - много гъсто и сладко, варено и неварено. Да си го намажеш на бисквитка или в чай... мммм....

 

Разнообразието от речни риби е огромно. Сурови, пушени, сушени и пр. По пътя към Красноуфимиск слязохме в Тобольск, където на перона има много, много будки, където проадават най-различна риба на най-различни цени. Поне на риба си отядох. За съжаление не направих снимки, а само клипчета.

 

Странното е, че повечето пият разтворимо кафе, обикновено 3 в 1, но рядко на Нескафе. Има достатъчно богат избор на доста по-приемлии цени. Например едно пакетче излиза към 12 стотинки. Не съм любител на сладкото кафе, още повече разтворимо и за това в началото имах проблем с това. Но си реших проблема ридакалко като просто спрях да пия каквото и да било кафе. Открих предимствата на чая и така до сега не съм пил кафе. Не ми и липсва. Ако можеше и с цигарите да стане така....

 

Да... чайове там колкото и каквито искаш. Дори и такива, каквито не искаш ;) И се пие в доста големи количества. Не може сутрин да не пиеш чай. Също и след като се наобядваш, а следобеният чай цена няма. А бонбоните са нещо, без което не може да се седне на маса. Задължително има купа пълна с бонбони, пряники, бисквити и всякакви други сладости. За сладкото от горски ягоди да не говорим.... Толкова ароматно и превъзходно сладко никога и никъде не съм ял.

 

Квасът го пият вместо вода. Тъмна, кисела напитка, която става такава благодарение на ферментацията. Приятен е за пиене, но не всеки вид. Допадна ми наливния квас, който се продава по улиците. Една от лелите ми си приготвя и гъбен квас в домашни условия, който най-много ми допадна. Пълни в един трилитров буркан предварително сварен черен чай, добавя захар на вкус и го излива в друг, в който има специална гъба, която се храни от чая и му придава килеселия вкус. След около 12 часа има ужасно вкусна сладко кисела напитка, т.н. гъбен квас.

 

Наливен квас

Още в самолета се усети как хранят руснаците. Като го сравня с пътуването до Лондон с българските авиолинии и храната, която се състоеше от сок, кафе или чай, сандвич и кексче направо мога да кажа, че Аэерофлот се опитваха да ни угоят . Без да преувеличавам, но можеш да попреядеш с това ядене. Имаше дори и готвено - телешко, свинско или пилешко, а още и пельмени. В другият полет пък имаше омлет или две доста прилични палачинки отново с масла, сладка, топени сирена два вида хляб, сладкиш и т.н.

 

За водките няма какво да разказвам. Толкова много видове, че не знаеш каква да си купиш. От най-евтините до най-скъпите. Е, успях доволно да си пийна. На всяко ядене като седнеш докато хапваш си пийваш на екс по 20гр. водка и така няколко пъти. За това пък не се напиваш, т.к. стабилно си подлагаш с храната. След хранене минавах на биричка.

 

Малка колекция от празни бутилки от водка

 

Храненето в ресторантите е доста скъпо удоволствие. Седнахме в една италианска пицария, но като пиша италианска имам предвид, че абсолютно всичко е внос от Италия до брашното за тестото на пиците и си поръчахме 4 малки пици, чай, фреш, натурален сок и малка бира Бекс. Сметаката беше 1350 рубли (72 лева). Само бирата беше 100 рубли (5.35 лв) 330мл Бекс. Безобразие!

 

Пица срещу 230 рубли

 

 В Нижневартовск успях да хапна и япосна кухня или по-точно суши-рулца. Не бях ял до сега, но ми харесаха. Малкият Бекс беше отново 100 рубли.

 Аз в суши бар

V.ГРАДОУСТРОЙСТВО, СТАНДАРТ ЗА ЖИВЕЕНЕ

 

В това отношение руснаците са доста преди нас. Имат прексрасни сгради. Все пак там се наливат такива пари... Жилищните им блокове са без открити балкони по обясними причини, но много красиви отвън. Особено новите. Старите не са нищо особено - панелни, но панел дебел поне 20-30 сантиметра. Реставрират ги постоянно, обшиват ги с изолация, но не като нашата, а декоративна, красива.

Централна топла вода, парно отопление и т.н. Таксите не са малки, но пък и заплатите не са. Всеки месец се плаща такса за поддръжка и общината си е на мястото. Малко някъде нещо да се олющи се поправя веднага.

Не мога да кажа, че е много чисто по улиците, но определено е по-чисто от България (не говоя за Москва).

 

В Сургут постоянно се строят нови жилищни блокове. Цели микрорайони. Все се чудя от къде хора, за да живеят там, но явно има. Децата растат, трябва и за тях апартаменти, раждат се нови деца и се продават малките жилища за по-големи и т.н.

 

Улиците са достатъчно широки. В двулетново платно спокойно се изпреварват, дори да идва кола насреща. Място, колкото искаш. Сравнително дълги прави участъци.

 

В селата ситуацията е малко по-различна, но общата тенденция се запазва. От дървените къщи от едно време са останали малко. Сега се строят тухлени, красиви, без да се измазват отвън, а с облицовъчни тухли. Е, стилът отвъртре си е един и същ, дали дървена или не. Интересен. Един огромен хол, стаи за спане, кухня с руска печка, предверие задължително. Може и веранда. В двора задължително трябва да има баня - руска баня. Какво удовлствие....

 

Очаквах в селото на баба ми да са останали малко хора, но останах много учуден, когато видях колко много млади хора живеят там и няма безработни. Всеки работи нещо. Инвестират се пари във ферми, нефтодобив и т.н. Жителите се бяха увеличили с около 30% от последния път, когато ходих, а това беше през 1993г.

 

Стандартът е доста по-висок отколкото в България. Заплатите са доста по-добри, цените на повечето хранителни продукти са като при нас, но както споменах вече, в ресторантите е доста скъпо. А ние Българите сме всикнали доста често да излизаме. ;) За сметка на това там пък по-често се събират на домашно с водка купена от магазина. Вкусът е същият, но цената в пъти по-ниска.

 

За пример за 100 рубли, колкото струва една малка бира в ресторант може да си купите към 3л нелоша бира от магазина. За цените на летището в Москва да не говорим. Ако в София на летището едно кафе и минерална вода ти струват към 8-10лв, то там две кафета и минерална вода ми излязоха към 30лв.

 

Тарифите на такситата в Сургут бяха следните: градско 100 рубли, до жп гарата 250 рубли, а до летище 300 рубли.

 

Отново за пример една медицинска сестра тук средно взема около 400лв заплата, а там около 20 000 рубли (1 070 лв). Така, че спокойно си живеят хората и не се лишават от нищо, особено тези, които са на север, като моите роднини. Там заплатите са по-високи, ползват преференции при отпуските - по-дълги отпуски, безплатни билети в рамките на Русия по време на отпуск на всеки две години, по-рано пенсиониране и пр.

 

Стига да реши човек може спокойно да отиде и да поработи там, дори и да спести някой рубла/лев.

 хиляда рубли

 VІ.ПРИРОДА

 

На природата няма да се спирам. Не може да се опише с думи, а трябва да се види. Молко от нея съм заснел с фотоапарат, а повече с камера.

 

Малко снимки

 

Тук само ще спомена красивите бели нощи, по известни в Санкт-Петербург. Сургут се намира на един и същи паралел със Санкт-Петербург, така че сте се досетили, че нощите са същите и там.

Много трудно заспивах вечер, т.к. си е светло. Пиех чай и пуших цигари на тересата до км 2ч сутринта и странното е, че се събуждах в 7 ;) Станно действа на човек промяната на климата, часовата разлика и други такива неща.

 

През лятото към края на юни и до към средата на юли са най-красивите нощи, бели нощи. До към 1:30 - 2:00ч се смрачава и после започва отново да разсветлява. Към 3ч е изгрева.

22:15ч 

 23:36ч

 Сега си планирам да посрещна 2010 година в Русия. Определено трябва да се види руската зима. По-красиво от това няма.

Лятото е красиво, но досадните гадни комари и мушички, които са по-досадни и хапливи от комарите, не ти дават мира. Хората казват, че се свиква и сигурно е така.;)

 

В заключение мога да кажа, че това пътуване ме зареди с много, много позитивни емоции и нови сили. Все пак успях да се видя с абсолютно всичките си роднити там, а имено: баба, четирите ми лели, тримата ми сваковци, осемте ми първи братовчеда и братовчедки, четиримата ми племенници и племенички. Е как при такава голяма рода, по-голямата част от коите не съм виждал от 1993г човек да не се чувстав емоционално удовлетворен. Е, можеше поне още един месец да поостана ;)

 

Невероятното представление на ансамбъла Игор Мойсеев

Дойде и отмина дългоочакваната от мен дата 23 май, на която се състоя първото представление на Държавния академичен ансамбъл за народни танци Игор Мойсеев.

Каквото и да напиша ще е недостатъчно, за да изпитате, това което изпитах аз и надявам се всички, които присъстваха на това невероятно шоу от танци и професионализъм. Разбира се хората на първите редове бяха облаготетелствани, т.к. от по-задните места не можеше да се видят стъпките на танцьорите, които всъщост бяха основна част от представлението и то няма как да не е, т.к. става въпрос за танци. За съжаление в Пловдив няма подходяща голяма закрита сцена с амфитеатрално разположение на местата, за да могат всички зрители да се наслаждават на прекрасните културни мероприятия, които се случват в този красив град.

Преди да напиша програмата на концерта само ще кажа, че който не е гледал ансамбъла на Мойсеев определено е пропуснал много...

Малко биография за ансамбъла (материалите са взети от брошурите, които се продаваха по време на представлението):

ДЪРЖАВЕН АКАДЕМИЧЕН АНСАМБЪЛ ЗА НАРОДНИ ТАНЦИ ИГОР МОЙСЕЕВ

Легендарният Държавен академичен ансамбъл за народни танци на Руската Федерация Игор Мойсеев е основан през 1937г. като първата професионална фолклорна танцова трупа в света. Нейният основател е видният руски балет-майстор и хореограф, професор народен артист на СССР Игор Александрович Мойсеев.

Публиката стана свидетел на грандиозно представление, в което взеха участие 90 професионални изпълнители, които представиха руски, молдовски, украински, аржентински, гръцки, испанси, мексикански, български и други танци на народите.

През 1943г. за първи път в световната практика Игор Мойсеев организира детска школа за фолклорни танци. През 1967г. трупата получава името Академична танцова трупа. До този момент ансамбъл Игор Мойсеев е единствената школа за обучение на собсвени кадри, позната и като танцувалната формация с най-голям брой изпълнители в целия свят.

Ансамбълът организира концерти в много страни по света, съпътствани навсякъде с триумфален успех – в САЩ, Китай, Франция, Великобритания, Египет, Ливан, Канада, Япония, Израел и др.

На 21 януари 2006г. трупата чества изключително събитие – 100 години Игор Мойсеев в Двореца Кремъл.

На 10 февруари 2007г. ансамбълът на Игор Мойсеев чества 70-та годишнина с две гала представления в концертна зала Чайковски. Балет Игор Мойсеев е в непрекъснато търсене на нови предизвикателства и идеи и не спира да крои планове за бъдещи проекти. Истински професионалисти, артистите на Мойсеев са винаги готови за нови турнета и нови премиери. Работата на този великолепен балет е пълна с любов, радост и щастие.

ПРОГРАМА НА КОНЦЕРТА НА ДЪРЖАВНИЯ АКАДЕМИЧЕН АНСАМБЪЛ ЗА НАРОДНИ ТАНЦИ "ИГОР МОЙСЕЕВ" (IGOR MOISEYEV BALLET) БЪЛГАРИЯ

1.	Руски танц "Лято" Муз. обработка: С.Галперин, В.Жмихов	Солисти: Анна Щукина Николай Рубцов
2.	Калмицки танц Муз. обработка: П.Рибаков Хореография: Игор Мойсеев	Изпълняват: Рамил Мехдиев Евгений Чернишков Юрий Чернишков
3.	Аджарски танц "Хоруми" Народни ритми Хореография: Игор Мойсеев	Изпълняват: Николай Постнов Айрат Каримов Дмитрий Михалин Дмитрий Орлов – заслужил артист на Русия Денис Панков Акомпанимент: Рудий Ходжоян – Народен артист на Русия
4.	Младежки руски танц "Полянка" Муз. обработка: Е.Авксентиева Хореография: Игор Мойсеев	Изпълняват Артисти от ансамбъла
5.	Сюита молдавски танци "Хора", Чиокырлия", "Жок" Муз. обработка: Д.Федов Хореография: Игор Мойсеев	Солисти: Наталия Угрозова Ирина Галушкина Константин Костылев – заслужил артист на Русия
6.	Старинен градски кадрил от цикъла танци "Картинки от миналото" Муз. обработка: П.Рыбаков Хореография: Игор Мойсеев	Изпълняват: Екатерина Куликова – заслужила артистка на Русия Вячеслав Кожин Евдокия Токарева Сергей Рукавишников – заслужил артист на Русия Мария Красникова Константин Костылев – заслужил артист на Русия Анна Зинкова Павел Зинков Момче с дайре – Евгений Чернышков
7.	Сюита грацки танци "Сиртаки" Музика: Микис Теодоракис Хореография: Игор Мойсеев Част 1, Част 2, В София	Солисти: Владислав Озерянский Денис Панков Айрат Каримов Анатолий Трофимов
8.	Узбекски танц с чиния Народни ритми Хореография: Игор Мойсеев	Изпълняват: Сергей Рукавишников – заслужил артист на Русия Акомпанимент: Рудий Ходжоян – Народен артист на Русия
9.	Сюита мексикански танци "Сапатео", "Авалюлко" Муз. обработка: В.Жмыхов Хореография: Игор Мойсеев	Солисти: Кирил Кочубей Александър Тихонов
10.	Арагонска хота Музика: М.Глинка Муз. обработка: Н.Некрасов Хореография: Игор Мойсеев	Солисти: Евгения Бахарева Олга Волина Наталья Матус-Марчук Евгений Масалков Николай Постнов Денис Панков
11.	Танц на аржентинските пастири "Гаучо" Муз. обработка: Н.Некрасов Хореография: Игор Мойсеев	Изпълняват: Александър Тихонов Дмитрий Клокотов Рудий Ходжоян – Народен артист на Русия
12.	Нанайска народна игра "Борба на две момчета" Хореография: Игор Мойсеев
13.	Фрагмент от флотска сюита "Яблочко" (2) Муз. обработка: В.Жмыхов, С.Галперин Хореография: Игор Мойсеев	Солисти: Евгений Масалков Владислав Озерянский Николай Рубцов Александр Самарин Денис Панков Дмитрий Орлов – заслужил артист на Русия

Екскурзия в Румъния

Няма да се впускам в подробности относно цялата екскурзия, а ще маркирам сямо някои неща – положителни и отрицателни не само за Румъния, а и за самото пътуване.

Пълен автобус с 48 души, все колеги и хора от фирмата, която извърши самата екскурзия (Комфорт – S) отпътува от Пловдив в около 05:30ч сутринта на 18 април 2008 с 30 минутно закъснение, поради закъснението на един човек от групата, защото часовникът, който го будел бил по старото време ;) Весело.

Ужасно лошо впечатление ми направи собственикът на туристическата фирма. Уж пътуваме за Румъния, а той почти до Русе не спря да разказва разни не много увлекателни неща за Гърция и Турция, с което отегчи всички в автобуса, но никой не смееше да го прекъсне. Е, в един прекрасен за всички ни момент при въпроса: "Ако не ви е интересно да спра да разказвам?" няколко човека на висок глас отговорихме утвърдително, при което той беше много разочарован и не разбра защо е тази наша реакция, но всички си отдъхнаха.

На път към Румъния се отбихме в долината на няколко реки – Русенски Лом, Бели Лом, Черни Лом, Малки Лом. Едно невероятно кътче от България, което си струва да се посети. Разгледахме скалния манастир, разходихме се за кратко из местността да се полюбуваме на природата и да си направим снимки. С това отклонение вече закъснявахме от графика с близо 1 час и 30 минути. Все пак си струваше.

От Русе взехме нашият екскурзовод Мишо. Странна личност. Много знае за Румъния и почти през цялото време ни разказваше много интересни неща, но на моменти се изказваше достатъчно цинично, което предизвика смесени чувства относно неговата личност.

Минахме границата без проблеми. Бързо, без излишни формалности.

Пристигнахме в Букурещ с идеята да посетим румънския Парламент (бившият дворец на Чаушеску). Една великолепна огромна, ама наистина огромна сграда. Не можахме да видим много от вътрешността му, т.к. имаше много конференции и не всички зали бяха отворени за посетители. Розовият мрамор е зашеметяващ. Направихме си кратка автобусна разходка по главните булеварди на Букурещ. Голям, динамичен град с красиви и не толкова красиви сгради, много фонтани и ужасни задръствания. Метрото явно не е развито достатъчно да не казвам никак добре. Посетихме и една православна църква в близост, в която естествено не влязох, т.к. православните храмове ме потискат. Фонтаните определено ми направиха страхотно впечатление. За такъв многолюден град, с толкова много коли фонтаните са много, много важни, т.к. пречистват огромна кубатура въздух. Колко точно не мога да кажа, т.к. съм позабравил вече ;)

Продължихме към гр.Синая, където се намира дрорецът Пелеш. На около 17км преди града беше и нашият уж 2* или 3* хотел, който се оказа мотел. В общи линии не беше лошо, като изключим това, че имаше проблем с топлата вода, а и с налягането на водата като цяло. Едва ли някога толкова много хора на куп са отсядали в този мотел и явно не са знаели какви проблеми ще предизвика това. В крайна сметка всички успяхме да си вземем душ и да слезем на вечеря. Салата от домати, краставици и маруля, подправени с оцет и олио, което за мен лично е много странно. Всеки може да си подправи салатата, но такива като мен, които не обичат разни оцетища и олиа в салатата няма какво да направят, освен да я оставят или изядат така както е. Основно – пържола с пържени картофи, което не е лошо, стига пържолата да беше сочна и в продължение на два дни да не се ядат само пържоли с пържени картофи (може би 2 месеца няма да хапна пържола).

На другия ден продължихме към гр.Бран, където е легендарният замък на граф Дракула. Общо взето комерсиални историйки за вампири. Така или иначе очаквах нещо повече от този замък. Интересен на външен вид, нищо особено отвътре. Ниски тавани, приветлив отвътре. Местността около замъка вече ми хареса много. Изкуствено езеро, много зеленина, стари къщи – приказка. Пообикаляхме малко да си купим сувенири, аз лично предпочитам магнитите за хладилник. Не събират прах, всеки ден ги виждаш и не се чупят лесно.

От там отпътувахме към Пояна Брашòв, нещо като нашето Пампорово. Курортно градче с много интересна изцяло дървена църква, в която също не влязох, но пък си направих снимка ;)

Хапнахме кухи козунаци (най-вероятно си имат румънско име, но не го знам) – козуначено тесто обвито около цилиндрична основа, така че след изпичане тя да се отстрани и да остане една козуначена тръба с различна глазура – захар, карамел, ядки и др.

От Пояна Брашòв се отправихме към Брашòв. Сравнително красив град. Е, успяхме да разгледаме само старата част, но ми хареса. Хапнахме пържоли с пържени картофки, разходихме се малко, пихме по една бира, направихме си няколко снимки и това е. За съжаление едната католическа катедрала беше затворена. Черната Базилика също, защото беше събота, а товага имало някаква молитва до колкото разбрахме или нещо такова. Определено съжалявам, че не успях да вляза. Може би другия път ;)

Отпътувахме към нашия мотел за да се помъчим с водата и да хапнем пържоли с пържени картофки. Мммм..., че вкусно.... твърди, сухи, но ги изядохме ;)

На другия ден (този ден чаках от самото начало) се отправихме към Синая, за да посетим двореца Пелеш. Неописуема красота. В блога има история за Пелеш, благодарение на списание Одисей. Да сте живи и здрави и да продължавате да пишете толкова увлекателно!!!

Мишо, нашият гид, ни предупреди, че не може да се снима вътре. Може, но срещу зверски високите такси, които не можем да си позволим. Е, не снимахме. Но преставете си ужаса, който изпитах, когато на излизане успях да зърна табела с таксите за разрешение за снимане (не бях ги забелязал на влизане заради огромната тълпа) – 30 леи за фотоапарат без светкавица, и 50 леи за видеокамера!!! Грубо това е към 15 и съответно 25 лева. Ето това няма да му го простя никога. Успях да му кажа две, три приказки по този повод.

След това посетихме близкия православен манастир, в който също не влязох. Беше Цветница и всеки носеше върбови клонки. Красиво.

Отправхме се към България в общи линии доволни от екскурзията. По път се отбихме в един търговски център за около 1 час, за да поизхарчим останалите пари. По пътя, все още в Румъния спряхме да хапнем. Познайте какво?! – пържоли с пържени картофки и салата от домати, които имаха ужасен дъх на плесен.

Благополучно пристигнахме в Пловдив към 2:45ч сутринта на 20 април 2008г.

В резюме мога да кажа, че Румъния ни е надминала по много показатели. Много красива архитектура (по-силно изразена в малките населени места), която не бих казал, че е типично румънска, имайки предвид немското, унгарското влияние, което личи навсякъде. Като цени не е скъпо, стига да не сядаш в ресторант в някой голям град. За сметка на това пък заплатите са доста по-високи от нашите. Парите им са много интересни от материал наподобяващ найлон. Красиви си и са приятни на пипане и на харчене ;)Който има възможност да посети Румъния, да не се замисля, а да го направи.

"Комфорт – S" е една добра туристическа фирма, собственикът много комуникативна личност. На моменти не осъзнава, че става досаден, но това се преживява. Определено се раздава много. Браво! В този дух подари на трима души от групата на база томбола три екскурзии. Една в Гърция, една в Турция и една 7-дневна почивка в Кушадасъ, Турция, която спечели моя милост. ;)

Хареса ми.

Снимки Радослав Илиев, Галя Костова

Дворецът Пелеш - В изкуството е наслаждението

Когато пристигнеш в румънския курортен град Синая, на около 120 километра от столицата Букурещ, изкачиш стръмнината на павираната алея и пред теб се разкрие гледката на дворец от приказките, тогава разбираш, че между румънците и българите има едно различие и това е впечатляващото аристократично наследство.

Дворецът Пелеш е издигнат между годините 1873-та и 1883-та като лятна резиденция на румънския крал Карол I и неговата съпруга кралица Елисабета. Той е вторият по посещаемост исторически обект в страната след Замъка на Дракула с над 300 хиляди туристи на година и е сред 7-те чудеса на Румъния.
Творение на австрийски и немски архитекти, румънският дворец не може да те остави равнодушен с изящната си аристократична осанка. Картината наистина е идилична - тучни хълмисти полянки, приютили красиви тераси на дворцова градина с фонтани и скулптури в кьсноренесансов стил, а над тях се извисяват кулите на дворцова сграда в немски неоренесанс, секващи дъха на всяко пораснало момиче, което някога си е мечтало да се чувства като истинска принцеса.
Ако употребим актуалната днес дума, в края на XIX век "Проектът Пелеш" не можел да се реализира без международно участие. Още от самото начало дворецът е Замислен като архитектурен символ за принадлежността на Румъния към културните ценности на западноевропейските традиции. Крал Карол I свиква едни от най-добрите немски, австрийски и чешки архитекти. Но не само тях. Ето какво откриваме в записките на самата кралица: "Италианците строят, румънците изграждат външните тераси, циганите са общи работници, албанци и гърци работят на кариерите, немци и унгарци измазват, турци пекат тухлите, чехи и поляци са заети в каменоделството, англичаните правят измерванията, французите изписват стените. И така, на строителната площадка се скупчват различни националности - говори се, пее се, ругае се, крещи се на четиринайсет езика. Изобщо вдига се врява до небето..." Всъщност тези записки на румънската кралица Елисабета не са случайност. Тя се прочува и като поетеса и писателка под псевдонима Кармен Силва. Наричана "кралицата поет", тя пише на своя майчин немски език разкази, романи, стихове, театрални пиеси, които добиват европейска известност. Именно в изкуството тя търси утеха от мъката по загубата на нейната единствена дъщеря, която умира едва на 14 години. Кралица Елисабета е ранобудна, често става в 4ч сутринта, пише до 8, а след това започват ежедневните официални срещи.
Творческият дух на Кармен Силва със сигурност е намирал комфорт зад стените на Пелеш, особено в дворцовата концертна зала или в малкия театрален салон на двореца, над чиято сцена можем да прочетем латинския надпис: In arte voluptas ("В изкуството е наслаждението").

Дворецът разполага с общо 160 стаи и 30 бани, които насищат окото на туриста с еклектика от стилове. Флорентински салон, френска стая, ориенталска стая с наргилета, имперски апартамент - всички те разкриват галерия от разнообразни елементи в интериора: немски барок, готика, ренесанс, френски рококо и др. По вътрешната декорация на двореца е работил и самият Густав Климт.

Внушителна е кралската колекция от бойни оръжия, около 4000 екземпляра, най-старите сред тях датират от XIV век. Любопитна за посетителя е и тайната врата в библиотеката на краля - почти невъзможно е да различиш докъде стигат истинските подвързани книги и откъде започват фалшивите книги, които са само декор, прикриващи кралския изход за извънредни случаи.
Пелеш е и първият дворец в Югоизточна Европа, който е електрифициран, разполага със собствена отоплителна система, асансьор и система за почистване - от отварящи се капаци в стените на дворцовите стаи се изтеглят маркучи за прахосмучене, които после се прибират и отново стават все така невидими.
Впечатляващи са грижата и вниманието към детайлите, с които румънците поддържат доброто състояние на това забележително архитектурно наследство, каквото е дворецът Пелеш. Преди да прекрачи дворцовия праг, всеки турист трябва да нахлузи върху обувките си дебели калцуни - най-сигурният начин автентичните над 100-годишни персийски килими да не бъдат съсипани. Място 3а пушачите е отредено единствено в един ъгъл, до една от пейките в дворцовия парк. Ако Запалите цигара в градината край статуите с античен облик, изневиделица ще изскочи някой, за да ви направи любезна забележка.

"С един куршум - два заека", това му идва да възкликне на пленения от аристократичен лукс посетител, когато разбере, че след като напусне покоите на Пелеш, само на няколко метра, от другата страна на централната алея, може да се наслади на красотата на втори дворец. Това е по-малкият събрат на Пелеш, наречен Пелишор ("шор" е характерна умалителна наставка в румънския език). Неговият строеж е завършен по-късно, през 1902 г. Той става основна резиденция на племенника на Карол I - следващия крал на Румъния - Фердинанд I, и неговата съпруга кралица Мария. В румънската история този крал остава с прозвището Верния, тъй като независимо от немското си потекло през Първата световна война решава да присъедини Румъния към държавите от Антантата (Русия, Великобритания и Франция).

Отвътре Пелишор не е толкова пищен, колкото своя по-голям събрат, но затова пък е някак по-ефирен и премерен. В Пелишор харизмата и интересите на нежната част от кралската двойка определят интериорния облик и атмосферата на двореца дори по-осезаемо, отколкото в Пелеш. По майчина линия кралица Мария е внучка на руския цар Александър II, а по бащина - на легендарната английска кралица Виктория. Нейните съвременници я определят като свободолюбива, артистична и ексцентрична. Малко преди смъртта си тя пожелала на погребението й всички да бъдат облечени не в традиционния траурен черен цвят, а във виолетово. И до днес около образа й витае някаква мистичност - според градска легенда непосредствено след идването на тоталитарния режим из затворения за туристи Пелишор на няколко пъти сякаш от небитието се разнасял силен аромат на парфюм от виолетки - любимото ухание на Мария. На българите тя е позната и със строежа на замъка в Балчик - мястото, където пожелала да бъде погребано сърцето й. "Балчик си остава моят град на музиката и поезията...", записва тя в своите мемоари.
Подобно на своята предшественичка Кармен Силва и Мария е запленена от изкуството. Пише и издава книги За румънските деца, но нейната най-голяма слабост са изобразителното изкуство и вътрешната декорация. Неслучайно почти всички дворцови стаи и зали на Пелишор са решени в актуалния за онова време любим стил на кралицата ар нуво с византийски стилови фрагменти. Но тук могат да се видят и дворцови стаи, декорирани изцяло в типичен румънски стил. Последните дни от живота си кралица Мария пожелала да прекара в т.нар. Златна стая - стените и таванът й сякаш те хипнотизират с фината си плетеница от златни листа. Всъщност това са изображенията на листа от магарешки бодил - национален символ на Шотландия, родното място на Мария.
На тръгване от Пелеш те завладява едно особено носталгично настроение и те връхлетяват мисли за онези хора, които в копнежа си по съвършената красота са внесли малко повече финес и ред в озъбения хаос на времето. Едни от тях са именно двете кралици - Елисабета и Мария, оставили следа в историята не с живота си в аристократичен разкош, а с отстояването на вярата си, че твърде често видимата красота в изкуството и архитектурата помага на онази, невидимата красота да изрази по-ярко същността си.

Източник Списание ОдисейТекст Сандра КерелезоваСнимки Нуни Киркова