На 2 290м за 57 минути

Вече няколко пъти отлагам ходенето си до Витоша поради различни причини. Или времето не позволява, когато съм го планирал, или изниква нещо друго, което е с по-висок приоритет. Е, този път нямаше какво да ме спре. Времето за 21 септември 2009 го даваха слънчево и подходящо за планински туризъм. Пък и нямах по-дългосрочни планове за 4-те почивни дни. И така тръгнахме да качваме най-високия връх на Витоша и четвърти по височина в България – Черни връх (2 290м).

 

От Пловдив тръгнахме към 7 и нещо сутринта. Планът беше с кола до х.Алеко и от там пеша до върха. От хижа Алеко хванахме лявата пътека, на която пишеш Черни връх. Преди самата хижа, още преди оградите има друга пътека, която води към Голите скали и Златните мостове. И така на пътеката бяхме в 0952. Пътеката на горе не беше еднозначно определена. Явно достатъчно много хора се качват и спускат и така са се образували няколко паралелни пътеки. Така или иначе всички водят нагоре. Сравнително стръмен терен, което на мен лично много ми допадна. Но явно не е бил много стръмен, защото не се налага да спираме за почивка. Мога да кажа, че си направихме една много добра кардио тренировка. По пътя хапнахме боровинки и малини. Въпреки късното време боровинките бяха все още вкусни. Е, малините не много. След около 30 минути стигнахме до широк черен път, покрит с  камъни (големи и малки, които са много неприятни при спускане) и почти до върха се върви по този път. На тръгване имаше вятър, който при слизане вече беше утихнал и към края на прехода си беше направо задушно. На върха бяхме в 1049. За мен лично беше учудващо, т.к. очаквах доста по-дълго ходене. Може би този маршрут е много кратък или сме вървели доста бързо. А може би и двете. Не знам, но останахме приятно изненадани. Все пак това си бяха само 57 минути до Черни връх.

Честно казано не бях очарован от преходчето, т.к. маршрутът е много скучен. Няма какво толкова да се гледа. Но като се качи човек на върха гледките, които се разкриват са невероятни. По думи на стопаджии, които взехме от х.Алеко до София южната страна на Витоша била почти девствена и много красива. Може би трябва да се посети, пък може и да заобичам тази планина.

Много добро впечатление ми направи чайната на Черни връх. Изключително симпатичен интериор. Много любезни домакини и чаят го бива. Чудесно ми дойде, т.к. не бях пил вода по пътя нагоре (не правете така – вода трябва да се пие). След двата чая излязохме навън пообиколихме и хапнахме по един сандвич, любувайки се на красивите гледки от скалите. Още няколко снимки и тръгнахме обратно.

Решихме да минем този път по другата пътека. По широкия път, в който се включихме на изкачване. Сега той продължаваше на запад и ни увериха, че води към хижа Алеко. Лично аз не обичам да се връщам по същия път, по който съм минал вече, а и една възрастна и много позитивна баба туристка каза, че туристът не трябва да се връща по същия път, по който вече е оставил енергията си. Така и направихме. Докато се върви по този широк и каменист път е много неприятно. Скучно, неудобно, т.к. от наклона може така хубаво да се подхлъзнеш на камъните и да си докараш някоя травма. Не е стръмно, но все пак е спускане. Много се зарадвах, когато по едно време се появи пътечка в посока север. Тръгнахме по нея и от тук нататък вече беше доста приятно да се върви. Неприятното беше, че по тази пътека до хижата имаше доста вода и на места човек, ако не е внимателен може да се понамокри сериозно, ако не е с подходящи обувки. Слава Богу, нямахме проблеми с обувките. Пътеката се включи отново в широк път, след това се отклони на изток за х.Алеко, а на запад за Комините. На изток минахме през доста мокри места, след това в иглолистна гора, в която имаше доста гъбки и след това тя ни изведе и на самата хижа или по-точно преди огражденията, т.е. това се оказа първата пътека за Голите скали.

Преоблякохме се и тръгнахме за София да се поразходим малко и да пием по нещо с приятели. Жегата вече беше голяма. Задуха.

В общи линии мога да кажа, че Витоша не е любимата ми планина. Не и от това, което видях с изкачването си до Черни връх. Не и от маршрута, който си избрахме. Е, това беше по-скоро излет, отколкото преход. Друг път може би ще избера нещо с нощувка в някоя  хижа.

Това е четвъртата по височина планина в България и не съжалявам нито за миг, че съм я посетил.  

Все пак си взех дозата планина!

Снимките са тук.

Стъпвайте леко по... планетата

Текст Ваня Караманова
Списание "Одисей, брой 5/2009 (92)

Замисляли ли сте се какво означава да „Бъдеш зелен”? Не, не е принадлежност към някаква партия. Нито към отбор. Моите ученици се смеят, като им го кажа на английски; "Be green!" He разбират... Докато не им обясня колко е важно да осъзнаваме доколко вредим или допринасяме за околната среда, доколко пестим или хабим и без това оскъдните вече природни ресурси с всяко свое действие - и колко е важно да консумираме по-малко, но с удоволствие и със съзнание - т.е. да Бъда, вместо да Имам!

КАКВО Е ЕКОЛОГИЧНИЯТ ОТПЕЧАТЪК (ECOLOGICAL FOOTPRINT):

Измерва колко биологично продуктивната част от сушата и морето (биосфера) е използвана от чо­вешките дейности и колко биосфера все още е оста­нала след човешката свръхконсумация и замърсяване на Земята над капацитета и да усвои и регенерира човешкия боклук.

• В развитите страни живеем в голям преразход, стъпваме тежко по Земята...
• Световното население непрекъснато нараства -сега сме 6,6 милиарда, за такъв стандарт до 2050 г. ще ни трябват 3 планети като Земята. Нямаме 3 планети, нито Земята може да порасне!

Но можем да променим мисленето си и да намалим свръхконсумацията! 
Да стъпваме леко по планетата!
Устойчивото развитие = да задоволяваме настоящите си нужди, като мислим и 3а нуждите на бъдещите поколения!

И от мен зависи бъдещето на планетата!

Мога да повлияя!

Мога да променя консуматорските си навици:

• Ходя по-често пеша, ползвам колело или градски транспорт или споделям колата си.
• Предпочитам влак и метро, пътувам със самолет само при крайна необходимост.
• Гася лампите и всички електрически уреди (и от контакта), когато не ги ползвам.
• Не украсявам жива елха - а садя дръвчета!
• Купувам най-икономичните електроуреди.
• Ползвам енергоспестяващи крушки - харчат 5 пъти по-малко енергия, пестят много пари, имат до 8 г. живот.
• Пера по възможност със студена вода, пускам пералнята само пълна и на по-ниски градуси, на най-икономични програми.
• Спирам чешмата, когато си мия зъбите, бръсна се или мия чинии.
• Къпя се по-експедитивно, вземам по-често душ вместо вана. 
• Сипвам в тоалетното казанче главно използвана вода, събирана в леген в банята: от миене на ръце, пране, къпане. Или използвам дъждовна вода.
• Поливам градината и цветята с дъждовна вода.
• Мия терасата рядко, главно когато вали, забърсвам я с парцал периодично.   
• Затягам добре кранчетата - да няма капеща вода.
• Не изстудявам каквото и да било с питейна вода.
• Събирам разделно за рециклиране хартия, стъкло, пластмаса, метал.
• Дарявам и рециклирам ненужни неща от дома си, а не ги изхвърлям на боклука.
• Старая се да ползвам опаковки многократно, избягвам неща за еднократна употреба: пластмасови чаши, чинии, прибори.
• Нося си пазарска чанта и отказвам ненужни найлонови торбички.
• Заменям токсичните препарати от битовата хи­мия в дома си с екологично чисти.
• Ям по-малко месо и месни продукти.
• Предпочитам органична храна, опаковки с марки: „био" и „еко".
• Купувам главно местна храна, сезонни плодове и Зеленчуци, а не внос, пропътувал хиляди километри, За чието транспортиране са изразходвани тонове гориво = вредни емисии.
• Купувам по-малко, само необходими неща - така моето общо влияние върху глобалното затопляне ще намалее.
• Купувам качествени продукти, дълготрайни - качество, а не количество.
• Купувам рециклирана хартия и рециклирани материали.
• Използвам възобновяема енергия: от слънчеви панели, ветрогенератори...
• Не купувам кожени дрехи и шапки от кожа на животни.
• Подкрепям програми за опазване на природата.

ТАКА ОПАЗВАМ ПРИРОДАТА, ПОМАГАМ НА ПЛАНЕТАТА ДА ОЦЕЛЕЕ И ДА ИМА И ЗА ХОРАТА СЛЕД МЕН

Спестявам много средства, имам повече пари, пече­ля престиж и уважението на околните заради перспективното ми, модерно и интелигентно поведение на духовно развита личност.

Тази промяна ще ме направи по-здрав и по-щастлив човек, ще ме доближи до природата и до същността на живота - да бъда, вместо да имам!

Изглежда лесно, нали! Да, защото е въпрос на личен избор и стил на живот. Мнозина се обезкуражават, мислейки скептично - какво може да направи сам човек, това е работа на правителства и организации... Да, но промяната трябва да тръгне от вътрешния избор на всеки от нас, от заявената лична позиция на жител на планетата Земя, от всекидневните ни съзнателни действия. Нали поговорката казва: „Капка по капка вир става, а вир по вир - язовир!" Колкото повече хора осъзнаят личната си отговорност, толкова по-приятно и възможно за живеене място ще става планетата ни. АЗ съм оптимист. А щом синът ми вече разбира и ми вика "екомама", Значи има надежда!

---

ПОСЛАНИЕТО НА ВОЖДА
 Реч на индианския Вожд Сиатъл, произнесена през 1854 з. по повод купуването земята на неговото племе от американското правителство (със съкращения):

„Как можете да купите или продадете небето - топлината на земята? Идеята е странна за нас. Ако ние не притежаваме свежестта на въздуха и прозрачността на водата, как можете вие да ги купите? Ние сме част от земята и тя е част от нас. Ухаещите цветя са наши сестри. Еленът, конят, огромният орел пък са наши братя. Скалистите хребети, свежестта на ливадите, топлината на понито, човекът - всички принадлежат към едно и също семейство. Реките са наши братя. Те утоляват жаждата ни, носят канутата ни, хранят децата ни. Въздухът е ценен, защото всички живи същества си поделят едно и също дихание - и звярът, и дървото, и човекът. Какво е човекът без животни­те? Ако всички животни изчезнат, човек ще умре от огромна самота на духа. Защото каквото се случва с животните, скоро се случва и с човека. Всички неща са свързани.

Вие трябва да учите децата си, че земя­та, по която ходят, е прахът на вашите деди. Така ще я уважават. Кажете им, че тя е обогатена с животите на на­шия род. Учете ги това, което сме учили нашите деца - че земята е наша майка! Каквото сполети земята, сполетява и сина й. Това знаем ние - земята не принадлежи на човека, а човекът принадлежи на земята.

Всички неща са свързани като връвта, която обединява едно семейство. Човек не плете паяжината на живота - той е просто нишка от нея. Каквото и да прави с паяжината, той го прави със себе си. Хората идват и си отиват като въл­ните на морето. Това е подредбата на природата."

Първи учебен ден – да пазим децата!

От много време не бях ходил с автобус на работа, но днес така се получи, че трябваше да пътувам с автобус. И точно днес пък е и 15 септември 2009 година, първи учебен ден. За първокласниците пък е още по-специален този ден, т.к. за първи път ще влязат в класна стая с отговорността, че вече са ученици!

По телевизия, по вестници, в Интернет се апелираше „Да пазим децата” и всички шофьори бяха напомнени да включат фаровете си поне на този ден. 

Един ден! Не е кой знае колко, нали? Аз лично карам винаги на фарове. Работи ли двигателят, работят и фаровете. При работещи фарове другите участници в движението те забелязват по-отдалече – това е факт. А децата безспорно са участници в движението. Е, уважаеми шофьори, защото не си направихте труда поне днес да си включите фаровете? Акумулаторът ли ще се изтощи? Не се безпокойте, докато работи двигателя няма такава опасност! 

Няма да се впускам в никакви подробности. Всеки да си прави изводите сам. Просто исках да споделя снимки, които направих днес сутринта за 3 минути, докато чаках автобуса на спирката. Автобус, от който слязоха много, много деца, т.к. в квартала, в който живея има много училища, както начални, така и основни и средни. И... представете си абсурда, когато видях, че точно автобусът не си беше включил светлините! Позор за вас несъвестни шофьори! Дано се познаете на някоя от снимките.

Хубавото е, че включените фарове бяха повече от невключените, но това не ме успокоява ни най-малко.

Децата са нашето бъдеще! Пазете ги по всички възможни начини!

Да пуша или да не пуша? Това е въпросът...

Питал съм много хора защо пушат. И най-честият отговор е: „Защото ми харесва. ” Е, нека някой да ми обясни какво точно му харесва в пушенето. И понеже в момента няма кой да ми обясни ще се опитам аз да си обясня.

Харесва ви някога белите дробове да се изпълват с жизнено нужния за организма ни никотин, без който няма да можем да съществуваме ли и да променят цвета си.

Харесва ви кожата ви да изглежда надупчена и състарена преждевременно от никотина.

Хм.. Сетих се! Харесва ви да се тъпчете яко с нездравословна храна и да си мислите, че пълнеете по-малко, благодарение на цигарите!

Аааа.... Може би обратното. Харесва ви да изпушите една цигарка и да пийнете едно кафенце вместо да закусите, защото си мислите, че утолява глада. Мда... Това е чудесно. Чудесно средство да си докарате язвичка на стомаха. Ама какво лошо има в язвичките?

Или пък ви харесва да си играете на руска рулетка с живота си. Е, точно пък на вас няма да се случи да се разболеете от рак на белите дробове или на гърлото. Вие сте неуязвими. Нали пушите вече толкова години и нищо ви няма.

А може би ви допада приятния дъх, който имате сутрин след сън... Мммм... страхотен е! На партньора ви му допада още повече. Попитайте го. Така иска да ви целуне сутрин... Ама да ви целуне истински.

И няма нищо по-приятно от тютюнджийската кашлица, както за вас, така и за околните.

А, като споменах околните. Нямате представа колко им е готино да вдишват цигарения дим и да се превръщат в пасивни пушачи по неволя. Особено на децата. Откакто водят съзнателен живот тези деца си мислят как да се надишат с цигарен дим.

Обаче, ако пушите по време на бременност ще е най-добре, защото така още в утробата детето ще е привикнало към никотина и няма да има проблем след като се роди. Дори ще е желателно около него да се пуши веднага след като се появи на бял свят. Помолете лекарят, който ви изражда да пуши по време на раждането. Същото направете и вие. Нека първата глътка въздух да е примесена с цигарен дим.

По-добре е да давате парите си за цигари, отколкото да купите нещо на детето си. А защо пък на детето? Може и за себе си да купите нещо полезно или за близък човек. Е, да ама пък по-добре да си купите цигари. Та колко пари отиват на месец за цигари? Не са много. Само около 100 лв. Какво са 100 лв? Нали по дърветата растат тези пари. Ех, ако можеше и цигарите да растат по дърветата... Мечти, мечти...

Дори и саркастично написано помислете върху всичко това. Помислете добре, дали си струва да пушите. Това, че пушенето е масово явление не означава, че е по-малко опасно.

С всяко дръпване се увеличава вероятността да се разболеете от рак на белите дробове. Непушачите не са застраховани, но определено рискът за тях е много, много по-малък. Едва ли някой родител иска детето му да пуши. Тогава се замислете върху това какъв пример му давате като пушите. Децата копират първо родителите си. Пък се опитвайте да им обяснявате, че цигарите са вредни за здравето. По-скоро сами на себе си го обяснете и го разберете. Ако не ви пука за вашето здраве, помислете за здравето на околните. Не трябва да ги наказвате с цигарен дим. Те не са виновни, че вие пушите.

Мога да пиша още много, много... Но няма да го направя. Този, който е решил да откаже цигарите не се нуждае от агитация и писания. Той ще ги откаже. Както ги отказах и аз.

На 16 август 2009 година се навърши 1 година откакто съм непушач. След 13 и половина години тютюнопушене ги отказах. До кога не знам. Надявам се завинаги. Не намалявайте количеството цигари. Просто ги спрете и не мислете за тях. Ще разберете, че има и друг, по-приятен живот. Живот без цигари!

Пожелавам ви отговорът на въпроса „Да пуша или да не пуша?” да бъде „ДА НЕ ПУША!”.

Факти: прочетете тук

Снимки: Интернет

Да изпревариш дъжда към върха

От малък имам страх към Пирин. Защо? Нямам представа. Винаги съм си мислел, че ако отида там ще ми се случи нещо лошо. Е, може би някой друг път, защото сега не само, че не ми се случи нищо лошо, а и мога да кажа, че отдавна не съм оставал толкова удовлетворен и впечатлен от който и да е поход в планина. А първият ми път в Пирин нямаше как да е свързан с нещо друго освен с изкачването на вр.Вихрен (2 914м).

И така. Стасито каза, че 5 септевмри ще е последният летен ден за тази година. Дали е познала не знам, но че от 5-ти следобед ще се застудява и ще почват валежи й повярвах. За това реших, че ако не изкача Вихрен на 5-ти (събота) няма кога да е за тази година. Не и в слънчев ден.


Така решихме да отидем 4 човека, 2-ма от които се отказаха. Тъй като това стана в петък нямахме време да намерим още двама. Няма значение. Важна беше идеята. До последно следяхме прогнозата за времето, която беше малко противоречива в различните източници, но в крайна сметка решихме, че всичко ще е ок и, че следобяд вече трябва да сме в Банско и да разглеждаме музейния комплекс, пък нека си вали ;)


Тръгнахме в 4:30 сутринта, въпреки че ми се искаше да е по-рано, но колегата Жеко реши, че сънят е по-важен от всичко друго. В крайна сметка може би около 7:45 бяхме пред хижа Бъндерица. Пих един чай, Жеко хапна една вафличка и към 7:55 бяхме в началото на пътеката към Премката, а от там към вр.Вихрен. По пътя си хапнахме диви ягоди и малини. Малините бяха в изобилие, което определено много ми се понрави.
Винаги съм предпочитал малки групи за преход, когато става дума за ограничено време, т.к. с колкото по-малко хора се съобразяваш, толкова по-бързо се придвижваш. Надявах се и този път да е така, но останах малко изненадан. Всъщост се оказа, че и самият Жеко остана малко изненадан от себе си. Оказа се, че прекалено бързо се изморява и се налагаха по-чести и по-продължителни почивки, но пък за мен това беше добре, т.к. имах достатъчно време да се наслаждавам на прекрасната природа.
За красотата на Пирин няма смисъл да разказвам, т.к. това не може да се опише с думи, дори и със снимки, но все пак разгледайте галерията и ще придобиете някаква представа (за тези, които още не са били в Пирин). Високо, скалисто, различно, прекрасно!
Това, което ми направи силно впечатление беше изкачването на самият връх от северната страна. Доста вертикално и леко екстремно, което много ми хареса. Няма да крия, че за миг си помислих, какво може да се случи, ако случайно стъпиш не както трябва или не се задържиш добре. Слава Богу всичко беше добре!
На върха се преоблякох, седнах да хапна, наслаждавайки се на красивите малки езерца от южната страна и зачаках Жеко да се появи. Появи се след около 25 минути изпълнен с емоции ;) Направих няколко панорамни снимки, бързайки да не падне батерията на фотоапарата. Незнайно защо още при първата снимка рано сутрин батерийката почна да мига, че не била заредена, така че пазихме апарата само за панорамите, а другите снимки с телефоните. Всъщност няма голямо значение, т.к. важното е, че сме видяли с очите си тези красоти. И все пак – Жеко, уверявай се, че си заредил батериите на фотото ;)

Целта ни беше изпълнена! На върха времето беше много ясно. Бяха започнали да се събират облаци, но над другите върхове. За щастие изпреварихме дъжда. Бяхме победителите в това състезание с природните сили и сме много щастливи от това! Чудесно време за снимки. Как е било 2-3 часа след това не знаем, но предполагам, че е било облачно, ако съдим по времето на по-ниска надморска височина.

Решихме да слезем към хижа Вихрен, която беше в ремонт (най-сетне), за да си подпечатаме книжките (печатът беше оставен в столовата), пък и да не слизаме по същия маршрут. По пътя си срещнахме много, много хора, които изкачваха върха.

Честно казано, когато реша пак да изкачвам върха и, ако трябва двете точки да са хижа Бъндерица и хижа Вихрен, отново бих минал по същия маршрут. Първо, когато вървиш към вр.Вихрен от х.Бъндерица през цялото време пред теб са тези красиви гледки на върховете, Казаните, Премката, Кончето, а когато слизаш към х.Вихрен се любуваш на езерата. За разлика от обратния маршрут, където всичко красиво ти остава почти зад гърба. А не е за подценяване гледката, която се открива към самия връх от северната страна. Много високо и дълго за изкачване. Психологоческият момент е доста негативен, съдейки по хората, тръгнали да катерят, а и по самият мен.
Това, което разбрахме със сигурност е, че 1 литър вода е крайно недостатъчен. Добре, че малко преди хижа Вихрен имаше поточе със студена и много вкусна вода, та да утолим жаждата си. Важното е, че за изкачването имахме достатъчно вода.
В Банско бяхме към 15ч. Седнахме на центъра да хапнем по един сандвич с бирича. След това отидохме във Вапцаровата къща и църквата и решихме да се прибираме към Пловдив. По пътя вече ни заваля дъжд. Но така или иначе вече го бяхме изпреварили ;)
В Пловдив времето беше все още топло. Но... по-късно вечерта се разрази гръмотевична буря. Ех, тази Стаси. Много познава значи ;)
Още нещо, което разбрах от този поход е, че много обикнах Пирин, въпреки страховете си. И, че Жеко трябва да почва да прави през ден кардио упражнения, за да има повече издръжливост ;) И... за пореден път се убедих защо не трябва да се ходи с маратонки (ниски обувки) във високата планина, пък били те и с полиуретанова подметка.

Разгледайте галерията тук и отидете в Пирин!