И така запален по красотите на България реших да пообиколя малко местностите около Пловдив, за да видя защо точно тези обекти са включени в инициативата 100-те национални туристически обекта от БТС.
Маршрутът беше:
Калофер, Карлово, Сопот, Клисура, Копривщица, Панагюрище, Пазарджик, Пещера, Батак, Перущица
10 града за 2 дена с кола.
Няма да се впускам в никакви подробности, т.к. цялата информация за всеки един обект и подробности могат да се намерят в необятната мрежа Интернет.
Също така в края на публикацията ми има линк към около 390 снимки от тези места, така че гледайте на воля ;)
И така на 13 септември 2008 година сутринта в 0710ч вече бях на път за Калофер от Пловдив.
Пристигнах, но музеят на Христо Ботев беше затворен, т.к. в събота и неделя се оказа, че отваря в 0900ч. Много добре се получи така, защото имах време да се кача до паметника, да поснимам малко красивите гледки. В 0900ч музеят вече беше отворен и имаше много голяма група от туристи (възрастни дами, някои от които с внуците си). Жалко, че нямаше повече млади хора.
Музеят е много добре поддържан. На 06 януари 2008 е обновен напълно. Определено се забелязва.
Разгледах, поснимах и се отправих към Карлово.
В Карлово имаше много приятно раздвижване на хора, вече беше понапекло слънчице, което малко или много повдига настроението. Веднага се отправих към къща-музей "Васил Левски". Къщата-музей е също много добре поддържана и е много красиво. Имаше придружител, който отключваше залата с експозицията, църквата, в която е косата на Левски и разказваше по малко за помещенията в къщата и скривалището и т.н.
Не успях да се разходя много из града и да поснимам нещо странично. Следваща спирка - Сопот.
Сопот
Докато се кача в колата и вече бях в Сопот - родния град на един от великите българи - Иван Вазов.
Бързо се ориентирах къде е къщата музей и се отправих натам. Първото ми впечатление беше, че е изключително красиво в двора на къщата и в момента, в който си плащах входната такса изпаднах в шок, т.к. тя беше 0.30лв за учащи! Това според мен е чиста подигравка, срамота! Но това е много дълга тема...
Разгледах, почетох и се отправих към Девическия метох.
Упъти ме дамата в къщата-музей. Оказа се много близо.
Минава се през двора на цървката "Св. Петър и Павел" и от там към девическия метох - едно много красиво и интересно място. Тук е и може би най-старата лоза на около 350 години и все още ражда прекрасно грозде. В метоха се е укривал Васил Левски. Хубаво е, когато се посещава метоха да повикате леля Мария да поразкаже и да отключи църквата, която може би е от 15 век и с много необичайна архитектура. Отвън по нищо не прилича на цървка. Умишлено строена така, за да не привлича вниманието на турците. Вратата на църквата е автентична. Но леля Мария ще ви разкаже повече.
Няколко снимки пред паметника на Иван Вазов и към Клисура.
При влизане в Клисура веднага прави впечатление огромния паметник на Боримечката. Не може да не спре там човек и да не поснима красивата гледка, която се открива към Клисура отгоре.
Музеят беше затворен, т.к. отваряше от 1300ч и се наложи да почакам около 30 минути - достатъчни да се разходи човек по главната улица, покрай църквата, да направи няколко снимки и да седне да пие една бира. Това и направих.
Разгледах музея, купих си магнитче и продължих по пътя си към Копривщица.
Още при влизане в Копривщица човек го обхваща едно такова особено усещане... Толкова приятно, че е част от историята на България. При толкова много видни личности, родени и живели тук...
Самият град Копривщица е град-музей. Красив, много добре поддържан и с добре развит туризъм. Бързо се ориентирах как да стигна до туристическия център, откъдето се купуват билетите за къщите-музеи. Дават ти и карта, с която човек много лесно се ориентира. Билетът е за 6 обекта. Може да се купи и за по-малко обекти.
Обиколката е около 2 часа и то, ако не се задържаш прекалено дълго във всяка една къща. Напълно достатъчно спокойно да разгледаш. От паметника не Бенковски се ракрива невероятно красива гледка към Копривщица.
Така към 1615 се отправих към Панагюрище с ясната представа, че няма да мога да посетя нито един музей там днес.
Пристигнах в Панагюрище и спрях от едната страна на центъра. Тръгнах по центъра да се ориентирам в обстановката и да си намеря къде да спя. Направи ми впечатление паметникът, читалището, църквата. Много красиво.
Точно отсреща има сравнително голям хотел - "Каменград". Отседнах там за 30лв нощувката. Приличен хотел, 2 звезди. С TFT телевизор, вана, удобни легла и завивки, просторна стая с балкон. Климатик няма, но добре, че времето не беше горещо. Определено останах доволен от хотела.
Настаних се, взех душ и излязох да хапна нещо. Докато поразпитвах тук-там видях табела за ресторант "Старата къща". В крайна сметка реших да хапна там и не съжалявам много ;) Много приятна обстановка, много цветя, детска площадка - добре направено. Седнах отвън и си поръчах някакъв специалитет с телешко месо, шунка, кашкавал с панировка и гарнитура от пресни зеленчуци. Като вкус беше невероятно, но телешкото беше доста сухо. Заваля хубав дъжд... Хапнах и десерт и се прибрах вече тотално изморен от целодневното обикаляне. Дъждът беше вече спрял. Взех си вана и след това легнах и заспах моментално.
Сутринта се събудих много рано и се въртях до 0745, когато звънна часовника. Станах, оправих се за около 20мин и се изстрелях на разходка. Качих се до паметника да направя панорамна снимка на Панагюрище. За съжаление времето не беше слънчево. Дори леко препръскваше и беше мъгливо. Но все пак се вишдаха къщите в Панагюрище. След това се отбих през църквата.
Закусих принцеса с черен чай и тръгнах към къщата-музей на Райна Княгиня. За може голямо разочарование беше в ремонт до 15 септември, т.е. до следващия ден. Отидох в градския исторически музей да разгледам и да помоля все пак да отворят. Оказа се, че и на 15 няма да могат да отворят, т.к. стълбището изобщо го нямало. Дали го за ремонт и не било ясно кога ще е готово. Така, че разгледах с голям интерес историческия музей, дюкянчетата със занаятите и къщата на Дудеков. Още личат кървавите пръски по стената на стълбището, където е бил зверски заклан от турците и кръвта е протекла в мазето...
Има много за гледане в Панагюрище, но повечето къщи-музеи не работят в събота и неделя.
Тук от трите обекта, които си бях набелязал успях да посетя само храма "Успение Богородично", т.к. другите два не работеха в събота и неделя.
Храмът е много красив, но има доста за възстановяване. Имаше скелета навсякъде по време на посещението.
Времето отново започна да се затопля.
Около Пещера трябваше да посетя пещера "Снежанка". Попитах едни старци в Пещера как се стига до там и колко време ще ми отнеме. Казаха нещо от порядъка на 1 час до там, че било много на високо.... Естествено това не се оказа истина. Тръгнах по пътя за Батак, който всъщност беше в ремонт, но можеше да се мине с кола. Част от пътя вече беше ремонтиран, нова настилка - перфектна, но без маркировка и мантинели. Трябва да се кара внимателно. Оставих колата на паркинга при пътеката за "Снежанка" и поех нагоре. Преди това се свързах с Любка, която вече от 16 години е горе при пещерата и отваря за посетители това великолепие от причудливи форми. Самата Любка разказва много, много увлекателно.
За около 10 минути вече бях горе и чаках да стане 1315, за да вляза. Събрахме се 9 човека за този час.
Няма смисъл да описвам каква красота е вътре и колко бях запленен. Толкова, че чак забравих да фотографирам :( Другия път няма да забравя. На излизане се бяха събрали дори още повече хора. Посещенията на всеки час и 15 минути, като последното е в 1615 летен сезон и 1515 зимен.
Има достатъчно информация в интернет, прочете, вижде снимки и посетете тази пещера.
На високото започна да се прокрадва мъглата между дърветата...
Продължих по пътя за Батак. На около 7-8 км преди Батак пътят все още не беше ремонтиран и имаше доста опасни участъци.
Без проблем стигнах до музея - с питане, разбира се. За мое голямо учудване имаше много хора в музея - повече млади хора, които с нескрит интерес разглеждаха експозицията.
С билета от музея може да се посети и Църквата-костница „Света Неделя“ отсреща. Там се съхраняват костите на заганили хора в Баташкото клане.
Хапнах много вкусен хот-дог (може би съм бил много гладен) и продължих към Перущица.
Прилично градче. Много лесно се стига до музея, който е точно срещу читаището по главната улица.
Дамата ми се стори изненадана, че идва някой. Явно това става сравнително рядко. Музеят е доста западнал - неподдържан. Много прах между витрините. Явно няма интерес... знам ли...
При влизане в Перущица впечатление прави голям монумент някъде на високо и това възбуди интереса ми. Поразпитах малко и ме насочиха как да стигна с кола до там. Стърмно нагоре...
Паметникът е построен по повод 100 години от Априлското възстание. За съжаление днес е в много окаяно състояние. Дамата от музея ми разказа, че е имало двутонов бронзов венец, който бил нарязан на парчета в тънките части от венеца и изнесен. Колко жалко...
Иначе като идея паметникът ми направи силно впечатление. Много красив, много добре замислен, много голям.
Срещнах и други млади хора, които просто искаха да разгледат и да се полюбуват на гледката към Перущица от него. Но за огромно съжаление има достатъчно много млади хора, които се чудят как да разрушат нещо красиво...
Направих няколко панорамни снимки и поех обратно към Пловдив.
Заключение
В заключение мога да кажа, че останах много доволен от този авто-поход и със сигурност няма да ми е последния. Видях красиви места, музеи, разочаравах се от това как не можем да ценим красотите на нашата прекрасна държава. Но много хубаво не било на хубаво казват, та за това може би трябва да има и разочарования... Как за разглеждането на неща толкова значителни за културата и за историята ни сега се плащат жълти стотинки и никой не прави нищо по въпроса...
Но все пак - "Опозной Родината, за да я обикнеш още повече"
