Екскурзия в Румъния

Няма да се впускам в подробности относно цялата екскурзия, а ще маркирам сямо някои неща – положителни и отрицателни не само за Румъния, а и за самото пътуване.

Пълен автобус с 48 души, все колеги и хора от фирмата, която извърши самата екскурзия (Комфорт – S) отпътува от Пловдив в около 05:30ч сутринта на 18 април 2008 с 30 минутно закъснение, поради закъснението на един човек от групата, защото часовникът, който го будел бил по старото време ;) Весело.

Ужасно лошо впечатление ми направи собственикът на туристическата фирма. Уж пътуваме за Румъния, а той почти до Русе не спря да разказва разни не много увлекателни неща за Гърция и Турция, с което отегчи всички в автобуса, но никой не смееше да го прекъсне. Е, в един прекрасен за всички ни момент при въпроса: "Ако не ви е интересно да спра да разказвам?" няколко човека на висок глас отговорихме утвърдително, при което той беше много разочарован и не разбра защо е тази наша реакция, но всички си отдъхнаха.

На път към Румъния се отбихме в долината на няколко реки – Русенски Лом, Бели Лом, Черни Лом, Малки Лом. Едно невероятно кътче от България, което си струва да се посети. Разгледахме скалния манастир, разходихме се за кратко из местността да се полюбуваме на природата и да си направим снимки. С това отклонение вече закъснявахме от графика с близо 1 час и 30 минути. Все пак си струваше.

От Русе взехме нашият екскурзовод Мишо. Странна личност. Много знае за Румъния и почти през цялото време ни разказваше много интересни неща, но на моменти се изказваше достатъчно цинично, което предизвика смесени чувства относно неговата личност.

Минахме границата без проблеми. Бързо, без излишни формалности.

Пристигнахме в Букурещ с идеята да посетим румънския Парламент (бившият дворец на Чаушеску). Една великолепна огромна, ама наистина огромна сграда. Не можахме да видим много от вътрешността му, т.к. имаше много конференции и не всички зали бяха отворени за посетители. Розовият мрамор е зашеметяващ. Направихме си кратка автобусна разходка по главните булеварди на Букурещ. Голям, динамичен град с красиви и не толкова красиви сгради, много фонтани и ужасни задръствания. Метрото явно не е развито достатъчно да не казвам никак добре. Посетихме и една православна църква в близост, в която естествено не влязох, т.к. православните храмове ме потискат. Фонтаните определено ми направиха страхотно впечатление. За такъв многолюден град, с толкова много коли фонтаните са много, много важни, т.к. пречистват огромна кубатура въздух. Колко точно не мога да кажа, т.к. съм позабравил вече ;)

Продължихме към гр.Синая, където се намира дрорецът Пелеш. На около 17км преди града беше и нашият уж 2* или 3* хотел, който се оказа мотел. В общи линии не беше лошо, като изключим това, че имаше проблем с топлата вода, а и с налягането на водата като цяло. Едва ли някога толкова много хора на куп са отсядали в този мотел и явно не са знаели какви проблеми ще предизвика това. В крайна сметка всички успяхме да си вземем душ и да слезем на вечеря. Салата от домати, краставици и маруля, подправени с оцет и олио, което за мен лично е много странно. Всеки може да си подправи салатата, но такива като мен, които не обичат разни оцетища и олиа в салатата няма какво да направят, освен да я оставят или изядат така както е. Основно – пържола с пържени картофи, което не е лошо, стига пържолата да беше сочна и в продължение на два дни да не се ядат само пържоли с пържени картофи (може би 2 месеца няма да хапна пържола).

На другия ден продължихме към гр.Бран, където е легендарният замък на граф Дракула. Общо взето комерсиални историйки за вампири. Така или иначе очаквах нещо повече от този замък. Интересен на външен вид, нищо особено отвътре. Ниски тавани, приветлив отвътре. Местността около замъка вече ми хареса много. Изкуствено езеро, много зеленина, стари къщи – приказка. Пообикаляхме малко да си купим сувенири, аз лично предпочитам магнитите за хладилник. Не събират прах, всеки ден ги виждаш и не се чупят лесно.

От там отпътувахме към Пояна Брашòв, нещо като нашето Пампорово. Курортно градче с много интересна изцяло дървена църква, в която също не влязох, но пък си направих снимка ;)

Хапнахме кухи козунаци (най-вероятно си имат румънско име, но не го знам) – козуначено тесто обвито около цилиндрична основа, така че след изпичане тя да се отстрани и да остане една козуначена тръба с различна глазура – захар, карамел, ядки и др.

От Пояна Брашòв се отправихме към Брашòв. Сравнително красив град. Е, успяхме да разгледаме само старата част, но ми хареса. Хапнахме пържоли с пържени картофки, разходихме се малко, пихме по една бира, направихме си няколко снимки и това е. За съжаление едната католическа катедрала беше затворена. Черната Базилика също, защото беше събота, а товага имало някаква молитва до колкото разбрахме или нещо такова. Определено съжалявам, че не успях да вляза. Може би другия път ;)

Отпътувахме към нашия мотел за да се помъчим с водата и да хапнем пържоли с пържени картофки. Мммм..., че вкусно.... твърди, сухи, но ги изядохме ;)

На другия ден (този ден чаках от самото начало) се отправихме към Синая, за да посетим двореца Пелеш. Неописуема красота. В блога има история за Пелеш, благодарение на списание Одисей. Да сте живи и здрави и да продължавате да пишете толкова увлекателно!!!

Мишо, нашият гид, ни предупреди, че не може да се снима вътре. Може, но срещу зверски високите такси, които не можем да си позволим. Е, не снимахме. Но преставете си ужаса, който изпитах, когато на излизане успях да зърна табела с таксите за разрешение за снимане (не бях ги забелязал на влизане заради огромната тълпа) – 30 леи за фотоапарат без светкавица, и 50 леи за видеокамера!!! Грубо това е към 15 и съответно 25 лева. Ето това няма да му го простя никога. Успях да му кажа две, три приказки по този повод.

След това посетихме близкия православен манастир, в който също не влязох. Беше Цветница и всеки носеше върбови клонки. Красиво.

Отправхме се към България в общи линии доволни от екскурзията. По път се отбихме в един търговски център за около 1 час, за да поизхарчим останалите пари. По пътя, все още в Румъния спряхме да хапнем. Познайте какво?! – пържоли с пържени картофки и салата от домати, които имаха ужасен дъх на плесен.

Благополучно пристигнахме в Пловдив към 2:45ч сутринта на 20 април 2008г.

В резюме мога да кажа, че Румъния ни е надминала по много показатели. Много красива архитектура (по-силно изразена в малките населени места), която не бих казал, че е типично румънска, имайки предвид немското, унгарското влияние, което личи навсякъде. Като цени не е скъпо, стига да не сядаш в ресторант в някой голям град. За сметка на това пък заплатите са доста по-високи от нашите. Парите им са много интересни от материал наподобяващ найлон. Красиви си и са приятни на пипане и на харчене ;)Който има възможност да посети Румъния, да не се замисля, а да го направи.

"Комфорт – S" е една добра туристическа фирма, собственикът много комуникативна личност. На моменти не осъзнава, че става досаден, но това се преживява. Определено се раздава много. Браво! В този дух подари на трима души от групата на база томбола три екскурзии. Една в Гърция, една в Турция и една 7-дневна почивка в Кушадасъ, Турция, която спечели моя милост. ;)

Хареса ми.

Снимки Радослав Илиев, Галя Костова

Дворецът Пелеш - В изкуството е наслаждението

Когато пристигнеш в румънския курортен град Синая, на около 120 километра от столицата Букурещ, изкачиш стръмнината на павираната алея и пред теб се разкрие гледката на дворец от приказките, тогава разбираш, че между румънците и българите има едно различие и това е впечатляващото аристократично наследство.

Дворецът Пелеш е издигнат между годините 1873-та и 1883-та като лятна резиденция на румънския крал Карол I и неговата съпруга кралица Елисабета. Той е вторият по посещаемост исторически обект в страната след Замъка на Дракула с над 300 хиляди туристи на година и е сред 7-те чудеса на Румъния.
Творение на австрийски и немски архитекти, румънският дворец не може да те остави равнодушен с изящната си аристократична осанка. Картината наистина е идилична - тучни хълмисти полянки, приютили красиви тераси на дворцова градина с фонтани и скулптури в кьсноренесансов стил, а над тях се извисяват кулите на дворцова сграда в немски неоренесанс, секващи дъха на всяко пораснало момиче, което някога си е мечтало да се чувства като истинска принцеса.
Ако употребим актуалната днес дума, в края на XIX век "Проектът Пелеш" не можел да се реализира без международно участие. Още от самото начало дворецът е Замислен като архитектурен символ за принадлежността на Румъния към културните ценности на западноевропейските традиции. Крал Карол I свиква едни от най-добрите немски, австрийски и чешки архитекти. Но не само тях. Ето какво откриваме в записките на самата кралица: "Италианците строят, румънците изграждат външните тераси, циганите са общи работници, албанци и гърци работят на кариерите, немци и унгарци измазват, турци пекат тухлите, чехи и поляци са заети в каменоделството, англичаните правят измерванията, французите изписват стените. И така, на строителната площадка се скупчват различни националности - говори се, пее се, ругае се, крещи се на четиринайсет езика. Изобщо вдига се врява до небето..." Всъщност тези записки на румънската кралица Елисабета не са случайност. Тя се прочува и като поетеса и писателка под псевдонима Кармен Силва. Наричана "кралицата поет", тя пише на своя майчин немски език разкази, романи, стихове, театрални пиеси, които добиват европейска известност. Именно в изкуството тя търси утеха от мъката по загубата на нейната единствена дъщеря, която умира едва на 14 години. Кралица Елисабета е ранобудна, често става в 4ч сутринта, пише до 8, а след това започват ежедневните официални срещи.
Творческият дух на Кармен Силва със сигурност е намирал комфорт зад стените на Пелеш, особено в дворцовата концертна зала или в малкия театрален салон на двореца, над чиято сцена можем да прочетем латинския надпис: In arte voluptas ("В изкуството е наслаждението").

Дворецът разполага с общо 160 стаи и 30 бани, които насищат окото на туриста с еклектика от стилове. Флорентински салон, френска стая, ориенталска стая с наргилета, имперски апартамент - всички те разкриват галерия от разнообразни елементи в интериора: немски барок, готика, ренесанс, френски рококо и др. По вътрешната декорация на двореца е работил и самият Густав Климт.

Внушителна е кралската колекция от бойни оръжия, около 4000 екземпляра, най-старите сред тях датират от XIV век. Любопитна за посетителя е и тайната врата в библиотеката на краля - почти невъзможно е да различиш докъде стигат истинските подвързани книги и откъде започват фалшивите книги, които са само декор, прикриващи кралския изход за извънредни случаи.
Пелеш е и първият дворец в Югоизточна Европа, който е електрифициран, разполага със собствена отоплителна система, асансьор и система за почистване - от отварящи се капаци в стените на дворцовите стаи се изтеглят маркучи за прахосмучене, които после се прибират и отново стават все така невидими.
Впечатляващи са грижата и вниманието към детайлите, с които румънците поддържат доброто състояние на това забележително архитектурно наследство, каквото е дворецът Пелеш. Преди да прекрачи дворцовия праг, всеки турист трябва да нахлузи върху обувките си дебели калцуни - най-сигурният начин автентичните над 100-годишни персийски килими да не бъдат съсипани. Място 3а пушачите е отредено единствено в един ъгъл, до една от пейките в дворцовия парк. Ако Запалите цигара в градината край статуите с античен облик, изневиделица ще изскочи някой, за да ви направи любезна забележка.

"С един куршум - два заека", това му идва да възкликне на пленения от аристократичен лукс посетител, когато разбере, че след като напусне покоите на Пелеш, само на няколко метра, от другата страна на централната алея, може да се наслади на красотата на втори дворец. Това е по-малкият събрат на Пелеш, наречен Пелишор ("шор" е характерна умалителна наставка в румънския език). Неговият строеж е завършен по-късно, през 1902 г. Той става основна резиденция на племенника на Карол I - следващия крал на Румъния - Фердинанд I, и неговата съпруга кралица Мария. В румънската история този крал остава с прозвището Верния, тъй като независимо от немското си потекло през Първата световна война решава да присъедини Румъния към държавите от Антантата (Русия, Великобритания и Франция).

Отвътре Пелишор не е толкова пищен, колкото своя по-голям събрат, но затова пък е някак по-ефирен и премерен. В Пелишор харизмата и интересите на нежната част от кралската двойка определят интериорния облик и атмосферата на двореца дори по-осезаемо, отколкото в Пелеш. По майчина линия кралица Мария е внучка на руския цар Александър II, а по бащина - на легендарната английска кралица Виктория. Нейните съвременници я определят като свободолюбива, артистична и ексцентрична. Малко преди смъртта си тя пожелала на погребението й всички да бъдат облечени не в традиционния траурен черен цвят, а във виолетово. И до днес около образа й витае някаква мистичност - според градска легенда непосредствено след идването на тоталитарния режим из затворения за туристи Пелишор на няколко пъти сякаш от небитието се разнасял силен аромат на парфюм от виолетки - любимото ухание на Мария. На българите тя е позната и със строежа на замъка в Балчик - мястото, където пожелала да бъде погребано сърцето й. "Балчик си остава моят град на музиката и поезията...", записва тя в своите мемоари.
Подобно на своята предшественичка Кармен Силва и Мария е запленена от изкуството. Пише и издава книги За румънските деца, но нейната най-голяма слабост са изобразителното изкуство и вътрешната декорация. Неслучайно почти всички дворцови стаи и зали на Пелишор са решени в актуалния за онова време любим стил на кралицата ар нуво с византийски стилови фрагменти. Но тук могат да се видят и дворцови стаи, декорирани изцяло в типичен румънски стил. Последните дни от живота си кралица Мария пожелала да прекара в т.нар. Златна стая - стените и таванът й сякаш те хипнотизират с фината си плетеница от златни листа. Всъщност това са изображенията на листа от магарешки бодил - национален символ на Шотландия, родното място на Мария.
На тръгване от Пелеш те завладява едно особено носталгично настроение и те връхлетяват мисли за онези хора, които в копнежа си по съвършената красота са внесли малко повече финес и ред в озъбения хаос на времето. Едни от тях са именно двете кралици - Елисабета и Мария, оставили следа в историята не с живота си в аристократичен разкош, а с отстояването на вярата си, че твърде често видимата красота в изкуството и архитектурата помага на онази, невидимата красота да изрази по-ярко същността си.

Източник Списание ОдисейТекст Сандра КерелезоваСнимки Нуни Киркова