Понякога воинът заобикаля изпречилите му се препятствия така, както прави водата.Има моменти, в които, ако се съпротивляваш, ще бъдеш унищожен; затова той се приспособява към обстоятелствата. Приема безропотно факта, че камъните по пътя ще определят посоката му през планините.
Силата на водата се крие в това, че нито чук може да я счупи, нито нож да я нарани. И най-острата сабя на света не може да остави белег на повърхността и.
Речната вода се приспособява към терена, без да забравя целта си: морето. Извира като слаба струя, но постепенно става силна благодарение на другите реки, които среща.
И от определен момент нататък придобива абсолютна власт.
***
За воинът на светлината не съществуват абстрактни неща.
Всичко е конкретно, всяко нещо се отнася и до него. Той не седи удобно в палатката си, наблюдавайки какво става по света; приема всяко предизвикателство като възможност да промени самият себе си.
Някои от другарите му за цял живот протестират, че нямат избор, или пък обсъждат чуждите решения. Воинът обаче превръща мислите си в дела.
Понякога избира погрешна цел и плаща безропотно грешката си. А понякога се отклонява от пътя и губи много време, докато се върне към първоначалната посока.
Воинът никога не отклонява вниманието си.
***
Воинът на светлината е като скала.
Когато е на равен терен – и около него цари хармония - той е стабилен. Хората могат да издигнат къщите си върху онова, което вече е създадено,защото бурята не ще може да го разруши.
Когато обаче го поставят на стръмно място – и нещата около него не са в хармония и съгласие, - тогава той проявява своята сила; връхлита като скала върху врага, който застрашава мира. В такива моменти воинът се превръща в разрушител и някой не е в състояние да го спре.
Воинът на светлината е готов и за война, и за мир и умее да действа според обстоятелствата.
***
Когато воинът на светлината се доверява твърде много на ума си, той започва да подценява мощта на противника си.
Не трябва да се забравя следното: има моменти, в които по-ефикасна е силата, отколкото стратегията.
Една корида трае петнадесетина минути; бикът бързо разбира, че се опитват да го измамят, и следващата му крачка е да се нахвърли върху тореадора. Когато това се случи, нито блясъкът, нито себедоказването, нито умът или пък чарът могат да предотвратят трагедията.
Ето защо воинът никога не подценява грубата сила когато тя е прекалено необуздана, той се оттегля от бойното поле и изчаква врагът му да изразходи енергията си.
***
Воинът на светлината не е равнодушен към несправедливостта.
Знае, че всяко нещо е част от едно цяло и всяко индивидуално действие се отразява на жителите на цялата планета. Ето защо когато стане свидетел на нечие нещастие, той използва сабята си, за да възстанови реда.
Но въпреки че се бори срещу потисничеството, понякога той се опитва да съди потисника. Всеки един ще отговаря за постъпките си пред Бог, затова след като воинът изпълни задачата си, не казва нищо.
Воинът на светлината е на този свят, за да помага на събратята си, а не за да съди ближния си.
***
Воинът на светлината никога не проявява малодушие.
Бягството може да бъде чудесно средство за защита, но не бива да бъде използвано, ако страхът е твърде голям. Когато се колебае, воинът предпочита да приеме поражението и след това да излекува раните си, защото знае, че ако избяга, ще даде на нападателя по-голяма власт, отколкото той заслужава.
В трудни и мъчителни моменти воинът посреща неизгодната ситуация с героизъм, примирение и смелост.
***
Воинът на светлината никога не бърза. Времето работи в негова полза; той се научава да владее нетърпението си и по този начин избягва необмислените постъпки.
Вървейки бавно, той забелязва колко уверени са крачките му. Знае , че участва в един решителен момент от историята на човечеството и че трябва да промени себе си, преди да промени света. И тогава си спомня за думите на Ланца дел Васто: “На една революция й трябва време, за да се наложи.”
Воинът на светлината никога не откъсва плода, преди да е узрял.
***
На воина на светлината е необходимо търпение и в същото време бързина.
Двете най-големи грешки в една стратегия са следните:Да действаш, преди да е настъпил часът за това, или да пропуснеш подходящия момент. За да ги избегне, воинът подхожда към всяка ситуация така, сякаш единствена, и не използва чужди формули, рецепти или мнения.
Халифът Муауия попитал Умар Бин Ал-Аас в какво се крие тайната на голямата му политическа ловкост.
“Никога не се заемам с нещо, преди да съм проучил предварително пътя за отстъпление; от друга страна, никога не съм си тръгвал тичешком веднага след като съм влязъл”, бил отговорът.
***
Воинът на светлината често се обезсърчава.
Мисли, че нищо не е в състояние да събуди чувството, от което се нуждае. Много дни и нощи той е принуден да отстоява завоюваната позиция, без да има ново събитие, което пак да разпали ентусиазма му.
Приятелите му отбелязват:”Може би неговата битка е приключила.”
Чувайки подобни забележки, воинът изпитва болка и срам, защото знае, че не е стигнал там, където е искал. Но той упорит и не се отказва от онова, което е решил да направи.
И тогава, когато най-малко очаква, пред него се отваря нова врата.
***
Воинът на светлината не допуска в сърцето си чувство на омраза.
Когато се кани да влезе в битка, си спомня какво е казал Христос: “Обичайте враговете си!” И се подчинява.
Но знае, че актът на опрощението не го задължава да приема всичко; воинът не бива да навежда глава, защото ще изгуби от погледа си хоризонта на своите мечти.
Приема, че противникът се е появил, за да подложи на изпитание неговата храброст, постоянството му, способността му да взема решения. Той го задължава да се бори за мечтите си.
Опитът, натрупан в битките, прави воина на светлината по-силен.
***
Воинът никога не забравя миналото. Той знае за Духовното търсене на човека, което е написало някои от най-хубавите страници на историята. Познава и някои от най-лошите й глави: кланета, жертвоприношения, мракобесия. Духовното търсене е било използвано за лични цели, а идеалите му са служили като щит за ужасни намерения.
Воинът е чувал забележки от рода на : ”Как ще узная дали това е правилният път ?” Виждал е много хора да се отказват от търсенето, тъй като не могат да си отговорят на този въпрос.
Воинът не изпитва съмнения; той следва една безпогрешна формула.
“По плодовете ще познаете дървото”, е казал Исус. Воинът следва това правило и никога не греши.
***
Воинът на светлината знае колко е важна интуицията.
В разгара на битката той няма време да обмисля ударите на противника и тогава се осланя на инстинкта си, подчинява се на своя ангел.
В мирно време той тълкува поличбите, които Бог му изпраща.
Хората казват:”Луд е!”
Или пък:”Живее в някакъв си измислен свят.”
Или:”Как може да вярва в неща, които са нелогични!”
Воинът обаче знае, че интуицията – това е Божията азбука, и затова продължава да се вслушва във вятъра и да разговаря със звездите.
***
Воинът на светлината сяда заедно със своите другари край огъня.
Започват да обсъждат завоеванията си и непознатите, които се присъединяват към тях, са добре дошли, защото всеки се гордее с живота си и със Справедливата битка, в която участва. Воинът говори разпалено за своя път, споделя как се е справил с дадено предизвикателство, какво решение е взел в труден момент. Когато разказва истории, той влага в думите си страст и романтика.
Понякога си позволява да преувеличи малко. Спомня си, че предците му също са преувеличавали от време на време.
Ето защо и той прави така. Но никога не смесва гордостта със суетата, нито пък започва да вярва в собствените си преувеличения.
