“Кой търсите?” или “Кого търсите?”
“Няма никой.” или “Няма никого.”
Често казваме, че в българския език няма падежи. Е, има. Най-ясно това личи при употребата на местоимения. Но и този път няма подробно да обяснявам за това, тъй като целта е просто, кратко и ясно да може да употребяваме правилно “кой″ и “кого”, а не да навлизаме във филоложки разсъждения.
И така… Нека започнем.
Чисто информативно, винителният падеж стои в основата на проблема при употребата на “кой″ и “кого”.
Най-лесната проверка е да заместите с “той″ и “него/го”. Ако смисълът на изречението се запазва, тогава:
- с “той″ използваме дума с “-ой″;
- с “него/го” използваме дума с “-ого”.
- с “него/го” използваме дума с “-ого”.
Да приложим проверката в горните примери.
Кой търсите? -> Търсите той. Търсите него.
Очевидно е, че “Търсите той″ не звучи никак добре. Правилното е “Търсите него.” За това и въпросителната форма трябва да е: “Кого търсите?”.
Няма никой. -> Няма той. Няма го.
И в този случай “Няма той″ също не е правилно. Правилната форма е “Няма никого.”
И още малко…
Как ви звучи: “Кому даде папката с документи?”
Архаично, но правилно. Това е още една, но малко по-сложна проверка. Е, поне за някои хора е по-сложна.
Правилата и проверката важат и за всички останали форми:
- кой – кого – на кого, за кого, от кого (кому)
- който – когото – на когото (комуто)
- някой – някого – на някого (някому)
- никой – никого – на никого (никому)
- всеки – всеки – на всеки (всекиго, на всекиго, всекиму)
- кой – кого – на кого, за кого, от кого (кому)
- който – когото – на когото (комуто)
- някой – някого – на някого (някому)
- никой – никого – на никого (никому)
- всеки – всеки – на всеки (всекиго, на всекиго, всекиму)
Както казва един колега, малко е трудно на направиш проверката в момента на говорене, но ако има кой да ви поправи, т.е. на кого да разчитате в точния момент, човек свиква с правилните форми и започва да ги употребява без да се замисля.
Успех с прилагането, писането и говоренето!
