Tuesday, April 12, 2011

Кой или Кого?

Още една често, много често срещана грешка, както при говорене, така и при писане.

“Кой търсите?” или “Кого търсите?”
“Няма никой.” или “Няма никого.”


Често казваме, че в българския език няма падежи. Е, има. Най-ясно това личи при употребата на местоимения. Но и този път няма подробно да обяснявам за това, тъй като целта е просто, кратко и ясно да може да употребяваме правилно “кой″ и “кого”, а не да навлизаме във филоложки разсъждения.

И така… Нека започнем.


Чисто информативно, винителният падеж стои в основата на проблема при употребата на “кой″ и “кого”.

Най-лесната проверка е да заместите с “той″ и “него/го”. Ако смисълът на изречението се запазва, тогава:
- с “той″ използваме дума с “-ой″;
- с “него/го” използваме дума с “-ого”.

Да приложим проверката в горните примери.

Кой търсите? -> Търсите той. Търсите него.

Очевидно е, че “Търсите той″ не звучи никак добре. Правилното е “Търсите него.” За това и въпросителната форма трябва да е: “Кого търсите?”.

Няма никой. -> Няма той. Няма го.

И в този случай “Няма той″ също не е правилно. Правилната форма е “Няма никого.”

И още малко…
Как ви звучи: “Кому даде папката с документи?”

Архаично, но правилно. Това е още една, но малко по-сложна проверка. Е, поне за някои хора е по-сложна.

Правилата и проверката важат и за всички останали форми:
- кой – кого – на кого, за кого, от кого (кому)
- който – когото – на когото (комуто)
- някой – някого – на някого (някому)
- никой – никого – на никого (никому)
- всеки – всеки – на всеки (всекиго, на всекиго, всекиму)
 

Както казва един колега, малко е трудно на направиш проверката в момента на говорене, но ако има кой да ви поправи, т.е. на кого да разчитате в точния момент, човек свиква с правилните форми и започва да ги употребява без да се замисля.

Успех с прилагането, писането и говоренето!

Tuesday, April 5, 2011

Членът или члена?!

Стигнах и до него. Много пъти са ми казвали да публикувам информация относно използването на пълния и краткия член в българския език. Е, дойде му времето.

Да започваме…


Както обикновено, без да се впускам в подробности и да ви занимавам с падежи, ще се опитам да обясня кога и как да използваме това сложно нещо: члена (ха сега, с кратък или с пълен член се пише?!). Ще разберем.

Нещо, което почти всички знаят е, че подлогът в едно изречение се членува с пълен член. Ех, че просто, нали? Сложното идва от това как да го определим.

Определяне на подлога
Подлогът е този, който извършва действието от граматична гледна точка.
Това е много просто. 

Мъжът отвори вратата. – Мъжът извършва действието “отваряне”.

Но сега ще стане малко по-сложно.
Вярно
: Магазинът е преместен на нов адрес.
Грешно
: Магазина е преместен на нов адрес.
Вярно: Обектът се охранява.
Грешно
: Обекта се охранява. (масова грешка почти навсякъде, където има охранявани обекти).

Тук объркването идва от употребата на страдателен залог. Това създава впечатлението, че в изречението няма подлог.

Кратък член се използва за допълнението и в страдателен залог, чиято фуннкция се заема от реално извършващия действието.

Пример:
Обектът се охранява от охранителя.
Прашният път се намокри от дъжда. 

Ако пред дума стои предлог (от, на, по, в, до, пред, зад, върху, под и т.н.) то тя не е подлог и не бива да се членува с пълен член. 

Ако пред съществителното има прилагателно, то тогава прилагателното приема членуването, а съществителното е в основната си форма.

Пример: Широкият прашен път се намокри от проливния дъжд. 

Проверка с Той/Него. 
За да се определи, дали дадена дума е подлог, то тя се замества с лично местоимение (наум). Ако може да се замести с “той″, то тя е подлог и пишем пълен член.
Ако по усет пасва повече “него”/”на него”, то тогава думата не е подлог и пишем кратък член.

Пример:
Обектът (той) се охранява от охранителя (него). -> Той се охранява от него.

Мисля, че стана достатъчно ясно без да съм споменавал чак толкова много и сложни думички. Да не говорим за падежи!

Естествено, че ще трябва да споменем и някои специфики при използването на членовете. И така:

1. С пълен член се членуват имената от мъжки род в заглавия, когато се срещат самостоятелно: Антихристът, Рибният буквар, Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход и пр. Когато обаче те се срещат в изречение, където не са подлог, тогава се използва кратък член:
Във филма “Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход” Харисън Форд си партнира с Шон Конъри. 

2. С кратък член се членуват някои прозвища и прякори от мъжки род. 
- Добрутро, Калмук! – поздрави го Котомана, макар че беше надвечер. 
Калмука не погледна него, а Матаке и рече: 
- Добре дошел, гостенино! – и пак поглади брадата си.
(Йордан Йовков, Вечери в Антимовския ханБаща и син) 

3. С кратък член се членуват географски имена като Хисаря, Предела и др. Обаче Ватикан и Анадол се членуват по общото правило за подлог в изречението.

Използвани източници: http://bg.wikipedia.org