"Горда Стара планина..." е казал поетът. И не случайно. С първенец като Ботев определено може да е горда.
И така явно 2008 година се оказа годината, в която реших да си припомня какво е да покориш връх Ботев - най-високият връх във великата Стара планина!
За пръв път изкачих Ботев през 1998 година с колеги от Русенския университет. Тогава бях първи курс студент и това беше един от най-тежките походи. Радвам се, че тогава повярваха в мен и ме взеха. Все пак бях новобранец ;) Та от северната част на Стара планина трябваше да минем през х.Амбарица, където да нощуваме и на другия ден да продължим до х.Рай и да покорим връх Ботев през тарзановата пътека. Вече нямам спомен, дали тогава ми е било трудно. Единствените ми спомени от тогава са, че беше уникално красиво и забавно.
1998 преди най-високата точка
1998 година - аз съм в средата
1998 от тарзановата пътека - поглед към х.Рай
Именно тези спомени ме накараха да тръгна тази година отново, но по-различен маршрут - класическия.
Още преди да отида в Русия се бях наканил да ходя до Ботев, т.к. беше запланувано по-рано, но времето ни изигра лоша шега и не стигнахме до х.Рай и Ботев с колегите ми от работа. За това реших да го направя след Русия и да не е с много хора, т.к. трябва да се съобразяваш с повече души и придвижването става по-трудно.
Така сутринта в 4ч на 16 август 2008 година бях стегнал раницата и се бях заредил с много емоции и енергия за предстоящия поход.
16 явгуст 2008, 4ч готов за поход
Маршрутът беше:
16 август 2008 - гр.Пловдив, гр.Калофер, м.Паниците, х.Рай, вр.Ботев, х.Рай.
17 август 2008 - х.Рай, м.Паниците, гр.Калофер, гр.Пловдив
В м.Паниците си оставихме колата и поехме нагоре пеша. Беше 06:05ч.
Началото на пътеката до х.Рай
Отначало около 10-15 минути има доста стръмно изкачване, но се преодолява без трудности. Всъщност за всеки е различно. Там е и първото място за почивка, от което доста хора се заблуждават и хващат пътеката, която продължава направо, което както се досещате е грешната посока. От мястото за почивка трябва да се продължи надясно през падналото дърво и от там веднага се стига до входа на националния парк Централен Балкан.
Национален парк Централен Балкан
От тук следва нестръмно изкачване из самия парк, където по това време на годината може да се подкрепите с много вкусни джанки - жълти и червени.
Преди да се излезе на ливадата
От тази табела следва леко и кратко изкачване и се излиза на открита поляна. За това е за предпочитане да се тръгва рано сутрин, защото слънцето е силно лятото и няма къде да се скриеш на сянка. По пътя през поляната вляво има чешма на около 100 метра от пътеката. Наклонът е много полегат и се върви без трудности.
Гледките, които се откриват от тази поляна са невероятни! Вижда се вече връх Ботев и Райското пръскало, резерватът Джендема. През цялото време има много места за отдих. Много добре поддържан маршрут.
Изглед към вр.Ботев, Райското пръскало, резерват Джендема
Малко преди началото на резервата вдясно се отклонява зимната пътека към връх Ботев - жълта маркировка. От тук остава вече да се следва само синята маркировка до х.Рай.
Резерват Джендема
От тук се навлиза във вековна букова гора и защитата от слънцето на високите дървета е благодат. Докато се върви по източния склон на реката има спускане и сте в сянка от сутрешното слънце. По пътя има мостчета, чешми и най-важното добре заредена аптечка.
След като се премине на западния склон на реката започва доста стръмно изкачване, което се преодолява за около 1ч 30мин. Не съм го засичал, честно казано. И ето, че вече се вижда и края на гората и се излиза на поляна, която наляво води към купен, откъдето се открива много красива гледка към хижата, върха и водопада. От тази поляна след около 10 минути зад дърветата е разположена и самата х.Рай.
Пристигнахме в хижата в 09:30ч. Ако пресметнем ще се окаже, че сме стигнали за 3 часа и 25 минути със всичките почивки и снимки. А чистото ходене е към 3 часа. Но това все пак е с добро темпо. Нормалното време до х.Рай от м.Паниците е олоко 4 часа.
Хижаря тъкмо впрягаше конете, който трябваше да слизат за провизии. Попитах го къде да си опънем палактата и колко ще струва. Каза, че няма такса за палатките, но трябва да са зад огнищата. Така и направихме. Опънахме палатката, преоблякохме се, поизмихме се и седнахме да хапнем. Оставихме голямата раница и повечето неща в палатката и в 10:20ч поехме към връх Ботев по тарзановата пътека.
Ако сте решили да покорявате Ботев по лятната пътека и сте маратонки не ви завиждам. Там са само скали и всяко камъче се усеща. Не завидях на една група момчета, които бяха вече толкова измъчени, а в началото на изкачването, но какво да се прави. Бяха решили да го покорят въпреки всичко. Попитах ги "Гадничко ли е с маратонки?". Отговорът от единия беше: "Мани, мани...". Въпрос: "Усещаш ли всяко камъче?". Отговор от другия: "Не ми говори. Никой не ни предупреди!".
Така, че си правете изводите, ако смятате да се правите на герои. В планината лекомисления героизъм е излишен.
По пътя към Ботев нямаше много хора. Подминахме една възрастна двойка, които се бяха поспрели да хапнат боровинки. Отначало преди скалите изкачването е по серпентини и е стръмничко. След това е още по-стръмно по самите скали. На места има парапети от метални въжета за безопасност и помощ при изкачването. Трудничко е, но всеки метър си струва. Невероятна красота се открива от пътеката.
2008
Изглед от тарзановата пътека
Като се замисля изкачването на скалите е най-лесната част от маршрута до вр.Ботев. След като се изкачат скалите започва качване по върха. А трудното тук е, че виждаш кулата на Ботев и ти се струва толкова близо, а всъщност има доста за вървене. Повече от половината път на практика. Може би умората вече си казваше думата, но все пак ентусиазмът беше по-силен.
Така след 2 часа и 30 минути бяхме на връх Ботев! Естесвено много горд, че след 10 години и 10-тина килограма отгоре успях пак да покоря връх Ботев през най-трудния маршрут.
Около 1 час преди самия връх
Химнът на България на плоча
Дежурният, който не се спря нито за миг, хвърча постоянно насам, натам и, който беше невероятно любезен, ни покани в кухнята, пихме по един много ароматен чай приготвен от него, полафихме си с други туристи и вело маниаци, подпечатахме книжките и излязохме навън да поснимам.
За това обожавам Стара планина!!! От тук имаш поглед към севера и юга - България като на длан...
Полюбувахме се на природата, хапнахме по един сандвич и поехме обратно надолу. Този път се спуснахме от западната част и като стигнахме седловината се включихме към пътеката, по която бяхме дошли. Това е по-краткият вариант за слизане. Хапнахме доволно боровинки, а при спускането по скалите и малини. Подминахме поне 6 групи, които бяха тръгнали преди нас към хижа Рай, пристигайки от други хижи. Сега вече ми стана ясно защо нямаше места, при условие, че сутринта имаше само една палатка.
След около 1 час и 45 минути бяхме до хижата. Имах идея да отидем до пръскалото, но умората си каза думата. Не съжалявам, т.к. водата от пръскалото течеше едва, едва. Суша. Другият път ще се кача специално заради пръскалото, но ще е пролетта, като започнат да се топят снеговете.
2008 16 август, Райското пръскало
1998 октомври-ноември, Райското пръскало
Пред хижата вече не бяха само две палатки, а може би около 7-8.
Преоблякохме се, събухме най-сетне обувките, поизмихме се и взехме по една бира. След това по още една... Към нас се присъедини едно девойче с брат си от Пловдив, хапнахме заедно, полафихме. Оказа се много забавна и интелигентна млада дама, която обожава планините. Хапнахме и ние.
Храна може и да не се носи, т.к. се предлага готвено на хижата. За тази вечер имаше пилешка супа, постна картофена яхния, боб, леща. Лавката е достатъчно добре заредена. Бира, ядки, разни сладости, безалкохолно. Е, голямата Ариана свърши бързо, но после минахме на 0.500 - Леденика. Доволно. Цените са нормални.
Докато изкачвах връх Ботев само по къси панталони така жестоко изгорях, че вечерта започна да ме втриса. По принцип винаги съм запасен с лекарства от първа необходимост, но този път се поизложих. Добре, че Таня, девойката от Пловдив, имаше аспирин, та изпих два и след около час ме поотпусна. Благодаря ти, Таня!
Времето беше чудесно за спане на открито. Като изключим дивите селянчета, които крещяха и пяха ужасно от към 0 до към 3ч сутринта и не ни даваха да спим всичко беше ОК. Къде беше хижарят, за да им затвори устите не разбрах. Достатъчно хора бяхме в палатките, за да си позволим физическа саморазправа, но не това беше начинът. Все пак сме се качили преди всичко за удоволствие. Но съжалих, че не си бях взел тапите за уши. Щяха да свършат чудесна работа.
Така или иначе успяхме да дремнем, не пълноценно, но все пак си отпочинахме.
Сутринта в 7 часа и 15 минути вече бяхме по пътеката за м.Паниците по обратния маршрут. Честно казано ми се стори доста по-трудно от качването. Може да е било заради умората или заради това, че коленете ми бяха като ръждясали амортисори вече ;) А да не говорим за ужасно червения ми гръб с раница на него. Но така или иначе стинах зъби и не позволих на всички тези неща да ми развалят кефа от разходката. След около 2 часа и 45 минути благополучно пристигнахме в м.Паниците и се натоварихме на колата, за да поемем към Пловдив.
Плановете ми бяха да минем през музея в Калофер, къщата на Васил Левски в Карлово и Иван Вазов в Сопот, но го оставихме за друг път.
В заключение мога да кажа, че преживяното беше уникално. Зареди ме с много енергия и желание за още много походи. Благодарен съм и на природата, че осигури такова прекрасно време за поход!. Сигурен съм, че това покоряване на връх Ботев не е последно!
П.П. Специални благодарности на Жеко Жеков за палатката и на Нуни Киркова за спалните чували. В последния момент трябваше да се организирам за спане на открито и те бяха насреща! Още веднъж ви благодаря!
