И така запален по красотите на България реших да пообиколя малко местностите около Пловдив, за да видя защо точно тези обекти са включени в инициативата 100-те национални туристически обекта от БТС.
И така на 13 септември 2008 година сутринта в 0710ч вече бях на път за Калофер от Пловдив.
Пристигнах, но музеят на Христо Ботев беше затворен, т.к. в събота и неделя се оказа, че отваря в 0900ч. Много добре се получи така, защото имах време да се кача до паметника, да поснимам малко красивите гледки. В 0900ч музеят вече беше отворен и имаше много голяма група от туристи (възрастни дами, някои от които с внуците си). Жалко, че нямаше повече млади хора.
Музеят е много добре поддържан. На 06 януари 2008 е обновен напълно. Определено се забелязва.
В Карлово имаше много приятно раздвижване на хора, вече беше понапекло слънчице, което малко или много повдига настроението. Веднага се отправих към къща-музей "Васил Левски". Къщата-музей е също много добре поддържана и е много красиво. Имаше придружител, който отключваше залата с експозицията, църквата, в която е косата на Левски и разказваше по малко за помещенията в къщата и скривалището и т.н.
Не успях да се разходя много из града и да поснимам нещо странично. Следваща спирка - Сопот.
Сопот
Докато се кача в колата и вече бях в Сопот - родния град на един от великите българи - Иван Вазов.
Бързо се ориентирах къде е къщата музей и се отправих натам. Първото ми впечатление беше, че е изключително красиво в двора на къщата и в момента, в който си плащах входната такса изпаднах в шок, т.к. тя беше 0.30лв за учащи! Това според мен е чиста подигравка, срамота! Но това е много дълга тема...
Упъти ме дамата в къщата-музей. Оказа се много близо.
Минава се през двора на цървката "Св. Петър и Павел" и от там към девическия метох - едно много красиво и интересно място. Тук е и може би най-старата лоза на около 350 години и все още ражда прекрасно грозде. В метоха се е укривал Васил Левски. Хубаво е, когато се посещава метоха да повикате леля Мария да поразкаже и да отключи църквата, която може би е от 15 век и с много необичайна архитектура. Отвън по нищо не прилича на цървка. Умишлено строена така, за да не привлича вниманието на турците. Вратата на църквата е автентична. Но леля Мария ще ви разкаже повече.
Няколко снимки пред паметника на Иван Вазов и към Клисура.
При влизане в Клисура веднага прави впечатление огромния паметник на Боримечката. Не може да не спре там човек и да не поснима красивата гледка, която се открива към Клисура отгоре.
Музеят беше затворен, т.к. отваряше от 1300ч и се наложи да почакам около 30 минути - достатъчни да се разходи човек по главната улица, покрай църквата, да направи няколко снимки и да седне да пие една бира. Това и направих.
Разгледах музея, купих си магнитче и продължих по пътя си към Копривщица.
Още при влизане в Копривщица човек го обхваща едно такова особено усещане... Толкова приятно, че е част от историята на България. При толкова много видни личности, родени и живели тук...
Самият град Копривщица е град-музей. Красив, много добре поддържан и с добре развит туризъм. Бързо се ориентирах как да стигна до туристическия център, откъдето се купуват билетите за къщите-музеи. Дават ти и карта, с която човек много лесно се ориентира. Билетът е за 6 обекта. Може да се купи и за по-малко обекти.
Обиколката е около 2 часа и то, ако не се задържаш прекалено дълго във всяка една къща. Напълно достатъчно спокойно да разгледаш. От паметника не Бенковски се ракрива невероятно красива гледка към Копривщица.
Така към 1615 се отправих към Панагюрище с ясната представа, че няма да мога да посетя нито един музей там днес.
Пристигнах в Панагюрище и спрях от едната страна на центъра. Тръгнах по центъра да се ориентирам в обстановката и да си намеря къде да спя. Направи ми впечатление паметникът, читалището, църквата. Много красиво.
Точно отсреща има сравнително голям хотел - "Каменград". Отседнах там за 30лв нощувката. Приличен хотел, 2 звезди. С TFT телевизор, вана, удобни легла и завивки, просторна стая с балкон. Климатик няма, но добре, че времето не беше горещо. Определено останах доволен от хотела.
Настаних се, взех душ и излязох да хапна нещо. Докато поразпитвах тук-там видях табела за ресторант "Старата къща". В крайна сметка реших да хапна там и не съжалявам много ;) Много приятна обстановка, много цветя, детска площадка - добре направено. Седнах отвън и си поръчах някакъв специалитет с телешко месо, шунка, кашкавал с панировка и гарнитура от пресни зеленчуци. Като вкус беше невероятно, но телешкото беше доста сухо. Заваля хубав дъжд... Хапнах и десерт и се прибрах вече тотално изморен от целодневното обикаляне. Дъждът беше вече спрял. Взех си вана и след това легнах и заспах моментално.
Сутринта се събудих много рано и се въртях до 0745, когато звънна часовника. Станах, оправих се за около 20мин и се изстрелях на разходка. Качих се до паметника да направя панорамна снимка на Панагюрище. За съжаление времето не беше слънчево. Дори леко препръскваше и беше мъгливо. Но все пак се вишдаха къщите в Панагюрище. След това се отбих през църквата.
Закусих принцеса с черен чай и тръгнах към къщата-музей на Райна Княгиня. За може голямо разочарование беше в ремонт до 15 септември, т.е. до следващия ден. Отидох в градския исторически музей да разгледам и да помоля все пак да отворят. Оказа се, че и на 15 няма да могат да отворят, т.к. стълбището изобщо го нямало. Дали го за ремонт и не било ясно кога ще е готово. Така, че разгледах с голям интерес историческия музей, дюкянчетата със занаятите и къщата на Дудеков. Още личат кървавите пръски по стената на стълбището, където е бил зверски заклан от турците и кръвта е протекла в мазето...
Има много за гледане в Панагюрище, но повечето къщи-музеи не работят в събота и неделя.
Около Пещера трябваше да посетя пещера "Снежанка". Попитах едни старци в Пещера как се стига до там и колко време ще ми отнеме. Казаха нещо от порядъка на 1 час до там, че било много на високо.... Естествено това не се оказа истина. Тръгнах по пътя за Батак, който всъщност беше в ремонт, но можеше да се мине с кола. Част от пътя вече беше ремонтиран, нова настилка - перфектна, но без маркировка и мантинели. Трябва да се кара внимателно. Оставих колата на паркинга при пътеката за "Снежанка" и поех нагоре. Преди това се свързах с Любка, която вече от 16 години е горе при пещерата и отваря за посетители това великолепие от причудливи форми. Самата Любка разказва много, много увлекателно.
За около 10 минути вече бях горе и чаках да стане 1315, за да вляза. Събрахме се 9 човека за този час.
Няма смисъл да описвам каква красота е вътре и колко бях запленен. Толкова, че чак забравих да фотографирам :( Другия път няма да забравя. На излизане се бяха събрали дори още повече хора. Посещенията на всеки час и 15 минути, като последното е в 1615 летен сезон и 1515 зимен.
Има достатъчно информация в интернет, прочете, вижде снимки и посетете тази пещера.
На високото започна да се прокрадва мъглата между дърветата...
Продължих по пътя за Батак. На около 7-8 км преди Батак пътят все още не беше ремонтиран и имаше доста опасни участъци.
Без проблем стигнах до музея - с питане, разбира се. За мое голямо учудване имаше много хора в музея - повече млади хора, които с нескрит интерес разглеждаха експозицията.
С билета от музея може да се посети и Църквата-костница „Света Неделя“ отсреща. Там се съхраняват костите на заганили хора в Баташкото клане.
Хапнах много вкусен хот-дог (може би съм бил много гладен) и продължих към Перущица.
Прилично градче. Много лесно се стига до музея, който е точно срещу читаището по главната улица.
Дамата ми се стори изненадана, че идва някой. Явно това става сравнително рядко. Музеят е доста западнал - неподдържан. Много прах между витрините. Явно няма интерес... знам ли...
При влизане в Перущица впечатление прави голям монумент някъде на високо и това възбуди интереса ми. Поразпитах малко и ме насочиха как да стигна с кола до там. Стърмно нагоре...
Паметникът е построен по повод 100 години от Априлското възстание. За съжаление днес е в много окаяно състояние. Дамата от музея ми разказа, че е имало двутонов бронзов венец, който бил нарязан на парчета в тънките части от венеца и изнесен. Колко жалко...
Иначе като идея паметникът ми направи силно впечатление. Много красив, много добре замислен, много голям.
Срещнах и други млади хора, които просто искаха да разгледат и да се полюбуват на гледката към Перущица от него. Но за огромно съжаление има достатъчно много млади хора, които се чудят как да разрушат нещо красиво...
Направих няколко панорамни снимки и поех обратно към Пловдив.
Заключение
В заключение мога да кажа, че останах много доволен от този авто-поход и със сигурност няма да ми е последния. Видях красиви места, музеи, разочаравах се от това как не можем да ценим красотите на нашата прекрасна държава. Но много хубаво не било на хубаво казват, та за това може би трябва да има и разочарования... Как за разглеждането на неща толкова значителни за културата и за историята ни сега се плащат жълти стотинки и никой не прави нищо по въпроса...
Но все пак - "Опозной Родината, за да я обикнеш още повече"
Поредната екскурзия, ако мога така да я нарека... Няма да се впускам в подробности, т.к. не е някакво екстремно преживяване, но определено си струва да се види.
На Бачковския манастир съм бил много пъти. Минавал съм покрай Асеновата крепост, но така и не съм се качвал до там. Е, на Чудните мостове не бях ходил за съжаление и сега реших да поправя тази грешка.
След втората отбивка за Чудните мостове пътят е много тесен и трябва да се кара внимателно, т.к. има доста завои и няма видимост за насрещните автомобили. Бъдете внимателни. Все пак добре, че има път, защото това е чудесна екскурзия за един ден. Останах очарован от красотата на мостовете и възхитен какво прави времето...
Коментари не са нужни, т.к. не може да се опише с думи. Трябва да се види и посети! В Бачковския манастир срущу два лева успяхме да влезем и да разгледаме мястото, където се е готвило и голямата дълга маса за хранене с красивите стенописи. От Асеновата крепост се открива красива гледка към низината между края на Родопите. За съжаление много малко от стенописите са останали в църквата, но пък самата тя се е запазила цяла, което не е малко.
"Горда Стара планина..." е казал поетът. И не случайно. С първенец като Ботев определено може да е горда.
И така явно 2008 година се оказа годината, в която реших да си припомня какво е да покориш връх Ботев - най-високият връх във великата Стара планина!
За пръв път изкачих Ботев през 1998 година с колеги от Русенския университет. Тогава бях първи курс студент и това беше един от най-тежките походи. Радвам се, че тогава повярваха в мен и ме взеха. Все пак бях новобранец ;) Та от северната част на Стара планина трябваше да минем през х.Амбарица, където да нощуваме и на другия ден да продължим до х.Рай и да покорим връх Ботев през тарзановата пътека. Вече нямам спомен, дали тогава ми е било трудно. Единствените ми спомени от тогава са, че беше уникално красиво и забавно.
1998 преди най-високата точка
1998 година - аз съм в средата
1998 от тарзановата пътека - поглед към х.Рай
Именно тези спомени ме накараха да тръгна тази година отново, но по-различен маршрут - класическия.
Още преди да отида в Русия се бях наканил да ходя до Ботев, т.к. беше запланувано по-рано, но времето ни изигра лоша шега и не стигнахме до х.Рай и Ботев с колегите ми от работа. За това реших да го направя след Русия и да не е с много хора, т.к. трябва да се съобразяваш с повече души и придвижването става по-трудно.
Така сутринта в 4ч на 16 август 2008 година бях стегнал раницата и се бях заредил с много емоции и енергия за предстоящия поход.
16 явгуст 2008, 4ч готов за поход
Маршрутът беше:
16 август 2008 - гр.Пловдив, гр.Калофер, м.Паниците, х.Рай, вр.Ботев, х.Рай.
17 август 2008 - х.Рай, м.Паниците, гр.Калофер, гр.Пловдив
В м.Паниците си оставихме колата и поехме нагоре пеша. Беше 06:05ч.
Началото на пътеката до х.Рай
Отначало около 10-15 минути има доста стръмно изкачване, но се преодолява без трудности. Всъщност за всеки е различно. Там е и първото място за почивка, от което доста хора се заблуждават и хващат пътеката, която продължава направо, което както се досещате е грешната посока. От мястото за почивка трябва да се продължи надясно през падналото дърво и от там веднага се стига до входа на националния парк Централен Балкан.
Национален парк Централен Балкан
От тук следва нестръмно изкачване из самия парк, където по това време на годината може да се подкрепите с много вкусни джанки - жълти и червени.
Преди да се излезе на ливадата
От тази табела следва леко и кратко изкачване и се излиза на открита поляна. За това е за предпочитане да се тръгва рано сутрин, защото слънцето е силно лятото и няма къде да се скриеш на сянка. По пътя през поляната вляво има чешма на около 100 метра от пътеката. Наклонът е много полегат и се върви без трудности.
По ливадата към х.Рай
Гледките, които се откриват от тази поляна са невероятни! Вижда се вече връх Ботев и Райското пръскало, резерватът Джендема. През цялото време има много места за отдих. Много добре поддържан маршрут.
Изглед към вр.Ботев, Райското пръскало, резерват Джендема
Малко преди началото на резервата вдясно се отклонява зимната пътека към връх Ботев - жълта маркировка. От тук остава вече да се следва само синята маркировка до х.Рай.
Резерват Джендема
От тук се навлиза във вековна букова гора и защитата от слънцето на високите дървета е благодат. Докато се върви по източния склон на реката има спускане и сте в сянка от сутрешното слънце. По пътя има мостчета, чешми и най-важното добре заредена аптечка.
След като се премине на западния склон на реката започва доста стръмно изкачване, което се преодолява за около 1ч 30мин. Не съм го засичал, честно казано. И ето, че вече се вижда и края на гората и се излиза на поляна, която наляво води към купен, откъдето се открива много красива гледка към хижата, върха и водопада. От тази поляна след около 10 минути зад дърветата е разположена и самата х.Рай.
х.Рай
Пристигнахме в хижата в 09:30ч. Ако пресметнем ще се окаже, че сме стигнали за 3 часа и 25 минути със всичките почивки и снимки. А чистото ходене е към 3 часа. Но това все пак е с добро темпо. Нормалното време до х.Рай от м.Паниците е олоко 4 часа.
Хижаря тъкмо впрягаше конете, който трябваше да слизат за провизии. Попитах го къде да си опънем палактата и колко ще струва. Каза, че няма такса за палатките, но трябва да са зад огнищата. Така и направихме. Опънахме палатката, преоблякохме се, поизмихме се и седнахме да хапнем. Оставихме голямата раница и повечето неща в палатката и в 10:20ч поехме към връх Ботев по тарзановата пътека.
Ако сте решили да покорявате Ботев по лятната пътека и сте маратонки не ви завиждам. Там са само скали и всяко камъче се усеща. Не завидях на една група момчета, които бяха вече толкова измъчени, а в началото на изкачването, но какво да се прави. Бяха решили да го покорят въпреки всичко. Попитах ги "Гадничко ли е с маратонки?". Отговорът от единия беше: "Мани, мани...". Въпрос: "Усещаш ли всяко камъче?". Отговор от другия: "Не ми говори. Никой не ни предупреди!".
Така, че си правете изводите, ако смятате да се правите на герои. В планината лекомисления героизъм е излишен.
По пътя към Ботев нямаше много хора. Подминахме една възрастна двойка, които се бяха поспрели да хапнат боровинки. Отначало преди скалите изкачването е по серпентини и е стръмничко. След това е още по-стръмно по самите скали. На места има парапети от метални въжета за безопасност и помощ при изкачването. Трудничко е, но всеки метър си струва. Невероятна красота се открива от пътеката.
1998
2008 Изглед от тарзановата пътека
Като се замисля изкачването на скалите е най-лесната част от маршрута до вр.Ботев. След като се изкачат скалите започва качване по върха. А трудното тук е, че виждаш кулата на Ботев и ти се струва толкова близо, а всъщност има доста за вървене. Повече от половината път на практика. Може би умората вече си казваше думата, но все пак ентусиазмът беше по-силен.
Така след 2 часа и 30 минути бяхме на връх Ботев! Естесвено много горд, че след 10 години и 10-тина килограма отгоре успях пак да покоря връх Ботев през най-трудния маршрут.
Около 1 час преди самия връх
Химнът на България на плоча
Естесвено под табелата
Дежурният, който не се спря нито за миг, хвърча постоянно насам, натам и, който беше невероятно любезен, ни покани в кухнята, пихме по един много ароматен чай приготвен от него, полафихме си с други туристи и вело маниаци, подпечатахме книжките и излязохме навън да поснимам.
За това обожавам Стара планина!!! От тук имаш поглед към севера и юга - България като на длан...
Северна България
Южна България
Полюбувахме се на природата, хапнахме по един сандвич и поехме обратно надолу. Този път се спуснахме от западната част и като стигнахме седловината се включихме към пътеката, по която бяхме дошли. Това е по-краткият вариант за слизане. Хапнахме доволно боровинки, а при спускането по скалите и малини. Подминахме поне 6 групи, които бяха тръгнали преди нас към хижа Рай, пристигайки от други хижи. Сега вече ми стана ясно защо нямаше места, при условие, че сутринта имаше само една палатка.
След около 1 час и 45 минути бяхме до хижата. Имах идея да отидем до пръскалото, но умората си каза думата. Не съжалявам, т.к. водата от пръскалото течеше едва, едва. Суша. Другият път ще се кача специално заради пръскалото, но ще е пролетта, като започнат да се топят снеговете.
2008 16 август, Райското пръскало
1998 октомври-ноември, Райското пръскало
Пред хижата вече не бяха само две палатки, а може би около 7-8.
Преоблякохме се, събухме най-сетне обувките, поизмихме се и взехме по една бира. След това по още една... Към нас се присъедини едно девойче с брат си от Пловдив, хапнахме заедно, полафихме. Оказа се много забавна и интелигентна млада дама, която обожава планините. Хапнахме и ние.
Храна може и да не се носи, т.к. се предлага готвено на хижата. За тази вечер имаше пилешка супа, постна картофена яхния, боб, леща. Лавката е достатъчно добре заредена. Бира, ядки, разни сладости, безалкохолно. Е, голямата Ариана свърши бързо, но после минахме на 0.500 - Леденика. Доволно. Цените са нормални.
Докато изкачвах връх Ботев само по къси панталони така жестоко изгорях, че вечерта започна да ме втриса. По принцип винаги съм запасен с лекарства от първа необходимост, но този път се поизложих. Добре, че Таня, девойката от Пловдив, имаше аспирин, та изпих два и след около час ме поотпусна. Благодаря ти, Таня!
Времето беше чудесно за спане на открито. Като изключим дивите селянчета, които крещяха и пяха ужасно от към 0 до към 3ч сутринта и не ни даваха да спим всичко беше ОК. Къде беше хижарят, за да им затвори устите не разбрах. Достатъчно хора бяхме в палатките, за да си позволим физическа саморазправа, но не това беше начинът. Все пак сме се качили преди всичко за удоволствие. Но съжалих, че не си бях взел тапите за уши. Щяха да свършат чудесна работа.
Така или иначе успяхме да дремнем, не пълноценно, но все пак си отпочинахме.
Сутринта в 7 часа и 15 минути вече бяхме по пътеката за м.Паниците по обратния маршрут. Честно казано ми се стори доста по-трудно от качването. Може да е било заради умората или заради това, че коленете ми бяха като ръждясали амортисори вече ;) А да не говорим за ужасно червения ми гръб с раница на него. Но така или иначе стинах зъби и не позволих на всички тези неща да ми развалят кефа от разходката. След около 2 часа и 45 минути благополучно пристигнахме в м.Паниците и се натоварихме на колата, за да поемем към Пловдив.
Плановете ми бяха да минем през музея в Калофер, къщата на Васил Левски в Карлово и Иван Вазов в Сопот, но го оставихме за друг път.
В заключение мога да кажа, че преживяното беше уникално. Зареди ме с много енергия и желание за още много походи. Благодарен съм и на природата, че осигури такова прекрасно време за поход!. Сигурен съм, че това покоряване на връх Ботев не е последно!
П.П. Специални благодарности на Жеко Жеков за палатката и на Нуни Киркова за спалните чували. В последния момент трябваше да се организирам за спане на открито и те бяха насреща! Още веднъж ви благодаря!
1. Паспорт 2. Маршрут 3. Транспорт 4. Храна и напитки 5. Градоустройсво, стандарт за живеене 6. Природа
1 лев = 18.7 рубли (към юни, 2008г.)
І. ПАСПОРТ Русия (Руска Федерация) – държава, разположена в източната част на Европа и северната част на Азия. Името на държавата произлиза от думата „Русь” (първочалното наименование на територията на източните славяни и първата държава Древен Рус). Русия е на най-голямата по площ държава в света - 17 075 400 кв.км или 11.46% (1/9) от площта на сушата на Земята, или 12.65% (1/8) от заселената с хора суша, което е почти два пъти повече от заемащата второ място Канада. Населението на Русия е 141 888.9 хиляди души (на 1 юни 2008, по данни на Россат, 2.13% от цялото население на Земята), като 79.3% от жителите са в Европейската част на Русия, а в Азиатската част (Сибирски, Далекоизточния федерални окръзи и Тюменска област, административно отнесена към Уралския федерален окрък) – 20.7%. По настоящем Русия заема осмо място в света по този показател. По-голямата част от населението живеят в градове – 73.1%. Руснаците са 79.83% от населението на страната. Официалният език в Русия е руски. Русия граничи с 16 държави по суша: Норвегия, Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Белорусия, Украйна, Грузия, Азърбейджан, Казахстан, Китай, Монголия, Северна Корея, а по море: Япония и САЩ, което й позволява да играе значителна роля както в Европа, така и в Азия. Столицата на Русия е Москва. В Русия едва 11 града са с население над 1 мил.: Москва, Санкт-Петербург, Новосибирск, Екатеринбург (бившия Свердловск), Нижний Новгород, Самара, Омск, Казан, Челябинск, Ростов-на-Дон, Уфа. І.1. Държавно устройство Русия е федеративна президентска република. Глава на държавата е Президентът на Русия (по настоящем Дмитрий Медведев), който се избира на всеки 4 години от всенародно гласуване. Изпълнителната власт се осъществява от Правителството. Системата на федералните органи на изпълнителната власт се състои от федерални министерства, федерални служби и федерални агенства. І.2. Федеративно устройство на Русия Русия е страна с федеративно държавно устройство. В състава на Руската Федерация има 83 равнопоставени субекта, в това число 21 републики, 9 края, 46 области, 2 града с федерално значение, 1 автономна област, 4 автономни окръга. Републиките в Русия с техните столици.
1. Адыгея (Майкоп) 2. Республика Алтай (Горно-Алтайск) 3. Башкортостан (Уфа) 4. Бурятия (Улан-Удэ) 5. Дагестан (Махачкала) 6. Ингушетия (Магас) 7. Кабардино-Балкария (Нальчик) 8. Калмыкия (Элиста) 9. Карачаево-Черкесия (Черкесск) 10. Карелия (Петрозаводск) 11. Коми (Сыктывкар) 12. Марий Эл (Йошкар-Ола) 13. Мордовия (Саранск) 14. Саха (Якутия) (Якутск) 15. Северная Осетия — Алания (Владикавказ) 16. Татарстан (Казань) 17. Тува (Кызыл) 18. Удмуртия (Ижевск) 19. Хакасия (Абакан) 20. Чечня (Грозный) 21. Чувашия (Чебоксары)
Краищата в Русия.
1. Алтайский край (Барнаул) 2. Забайкальский край (Чита) 3. Камчатский край (Петропавловск-Камчатский) 4. Краснодарский край (Краснодар) 5. Красноярский край (Красноярск) 6. Пермский край (Пермь) 7. Приморский край (Владивосток) 8. Ставропольский край (Ставрополь) 9. Хабаровский край (Хабаровск)
Области в Русия.
1. Амурская область 2. Архангельская область 3. Астраханская область 4. Белгородская область 5. Брянская область 6. Челябинская область 8. Иркутская область 9. Ивановская область 10. Калининградская область 11. Калужская область 12. Кемеровская область 13. Кировская область 14. Костромская область 15. Курганская область 16. Курская область 17. Ленинградская область 18. Липецкая область 19. Магаданская область 20. Московская область 21. Мурманская область 22. Нижегородская область 23. Новгородская область 24. Новосибирская область 25. Омская область 26. Оренбургская область 27. Орловская область 28. Пензенская область 29. Псковская область 30. Ростовская область 31. Рязанская область 32. Сахалинская область 33. Самарская область 34. Саратовская область 35. Смоленская область 36. Свердловская область 37. Тамбовская область 38. Томская область 39. Тверская область 40. Тульская область 41. Тюменская область 42. Ульяновская область 43. Владимирская область 44. Волгоградская область 45. Вологодская область 46. Воронежская область 47. Ярославская область
Градове с федерално значение в Русия.
1. Москва 2. Санкт-Петербург
Автономни области в Русия.
1. Еврейска автономна област
Автономни окръзи в Русия.
1. Ненецкий автономный округ 2. Ханты-Мансийский автономный округ 3. Чукотский автономный округ 4. Ямало-Ненецкий автономный округ
От София до Москва летяхме със самолет ТУ-154. Без особени забележки освен, че беше малко шумен. Иначе запазен, обслужването на ниво.
В Москва имахме престой от 7 часа и за това време трябваше да се придвижим от Шереметево, Терминал 2 до Терминал 1, от къдет излиташе самолета за Сургут. Не бързахме за никъде. Предварително бях проверил, че двата терминала са много близо един до друг и се предполага, че се стига бързо - 10-15 минути с кола. Разходихме се из летището, обменихме пари, взехме си безплатните талончета за автобуса до Терминал 1, т.к. летяхме с Аэрофлот и това беше тяхна услуга - Транзит. Автобусите бяха на определени часове. Нямаше много време до автобуса за това отидохме да чакаме. Автобусът без забележки. Комфортно, музика и т.н. Но тук започна ужаса. Действието се развива в следобедните часове или по-точно в час-пик. Разстоянието до Терминал 1 пропътувахме за 1ч и 15мин!!! 4-5 метра и спирахме. Кошмар. Добре, че климатикът работеше и не беше задушно. За това пък успях да прослушам руските радиа. Пък нали и време имаме много за убване. Пристигнахме благополучно и седнахме в кафето да чакаме да започне регистрацията на нашия полет. Доста почакахме.
Шереметево, Терминал 1
От Терминал 1 до Сургут летяхме с Боинг 747. Без забележки. Сравнително нов самолет. Всичко вътре беше ново, чисто. Обслужването също не беше лошо. Успях да дремна.
Най-много ме притесняваше пътуването от Сургут до Красноуфимск, т.к. пътуването е много дълго, а местата за влака, които си бяхме купили бяха плацкарт, което ще рече нещо като купеен вагон само, че без врати и срещу всяка виртуална врата по още две легла на два етажа. Общо 6 легла в една клетка, разделяна от пътеката. Пътувал съм в подобно нещо, но беше доста отдавна и нямам лоши спомени. Но сега беше различно. Вагонът не беше нов. Така или иначе, като се замисля не усетих кога мина времето и пристигнахме благополучно в Красноуфимск рано сутринта. А само като си спомня колко много протестирах, че няма да сме в купейни вагони.... Атмосферата щеше да е друга ;) Все пак бяхме 5 човека, а купето е за 4. Цената също не е за пренебрегване: плацкарт за 900 рубли срещу купе за 2 700 рубли. Разликата си я бива. Иначе вряла вода за чай колкото искаш. Всеки вагон задължително е снабден с нагревател за вода. Как иначе пътуващи руснаци без чай. Кой за удоволствие, кой за изтрезняване...
Аз във влака за Красноуфимск
и другите във влака за Красноуфимск
В Красноуфимск двама души с багажа хванаха такси, а другите пътувахме с автобуса. Автобусът беше Икарус от едно време. Беше много забавно. Билетчетата са на ролка и късат, колкото е необходимо. Голяма забава. Е, когато става дума за такси вече не беше толкова забавно. Обикновено Лади, но пък цените си ги бива. Там рядко може да хванеш такси с тарифа на километър. Принципно си имат тарифи в зависимост от града. Ако го поръчаш да те закара някъде в града цената е една, ако е до жп гарата например е друга, до летище трета и така. Трудно различаваш кои са таксита. Аз лично изобщо не ги различавах освен, ако някъде не е написано, че е такси. Иначе са си съвсем обикновени коли и просто по мястото, където е застанало хората знаят, че е такси или, ако звъннеш във фирмата.
От Красноуфимск до Куеда пътувахме с т.н. електрички. Имайки предвид какво си представям, като кажат електричка в България ми стана зле, но останах много учуден, когато дойде руската електричка. Наричат ги така, защото се движат по електрифцирани линии. Т.к. в Русия релсите са на по-голямо разстояние една от друга отколкото в България се предполага, че и влаковете са по-широки и наистина е така. Електричката беше безкупейна, с по три седалки в два реда и достатъчно широка пътека между тях. Удобно се пътува. Неудобството идва от това, че не във всеки вагон има тоалетна и трябва да обходиш няколко вагона, за да стигнеш до нея. Е, ако имаш късмет може да си се качил във вагон с тоалетна.
От Куеда до Гожан пътувахме с такси срещу 350 рубли, което е нормална цена. Разстоянието не е много - 28км. Таксито не беше Лада, а стара Тойота ;)
На обратно до Красноуфимск беше същото, но от там не точно. Т.к. Красноуфимск не е начална гара има проблем с билетите. За плацкарт изобщо не продават от там. Само купейни и то, ако са останали. Много хора пътуват и трябва предварително да се резервира, т.е. купува. В нашия случай не беше различно. За датата, за която искахме билети нямаше. Имаше само от Екатеринбург (Свердловск) и по някаква случайност 4-те меса бяха заедно, а едното по диагонал. Купихме тези билети, за да не останем и без тях. Сега трябавше да се придвижим до Екатеринбург с автобус.
Автобусът беше Скания, но доста старичка. Мислех, че и климатикът няма да работи, но работеше. Тръгнахме рано сутринта, така че не беше още топло. Лошо впечатление ми направи, че ни взеха пари за багажа. Багажното оделение баше абсолютно празно, само нашите куфари и въпреки това ни взе по 40 рубли за куфар. Безобразие! А скоростта, с която пътуваше автобуса беше под всякаква критика. При тези широки улици трябваше да стигнем за максимум 3 часа с почивките, а ние се влачихме 4 часа и малко. Е, вярно, че в Екатеринбург задръстванията си ги бива, но все пак е един от градовете с над 1 милион жители.
Там хванахме плацкартния влак. Беше по-новичък от първия, но пък понеже беше обяд жегата беше неописуема. Докато кача куфарите ризата ми беше чисто мокра. Дори и при отворен прозорец беше ужасно топло. Преживях този кошмар някак.
От градския транспорт в Сургут останах много приятно изненадан. И там както в някои градове в България си е с кондуктор (жена задължително), който къса билетчетата, но пък доста са по-напред от нас. Имам предвид, че преди всяка спирка съобщава името на спирката. Предупреждават, че вратите се затварят и коя е следващата спирка, което си е голямо удобство особено за хора, които знаят само името на спирката като ориентир за слизане.
От Нижневатовск до Сургут пътувах отново с плацкарт. Независимо, че пътуването е само 4 часа отново ти дават едно легло. Ако искаш може да си доплатиш за спално бельо на място от кондуктура във вагона - 53 рубли. Преди години за къси разстояния на едно легло продаваха 3 седящи билета, т.н. общи вагони. Сега вече няма такова нещо. Влакът беше нов, много чист и много комфортен за пътуване. В последствие разбрах, че всичко си зависи от областта, в която пътуваш. Понеже този влак беше само до Тюмень е такъв нов и хубав, т.к. това се води сравнително уредена област. Също така има вагони с повишена комфортност и т.н. Общо взето няколко класи. Но както навсякъде всичко опира до пари.
В Екатеринбург на гарата, за да ползваш чакалня трябва да платиш 50 рубли. А за чакалнята с повишена комфортност още повече. Не знам точно колко.
Билетите за плацкартните вагони се продават задължително срещу документ за самоличност (от съображения за сигурност поркай атентатите) и са много прилично оформени. Със защита от фалшификация и т.н.
От Сугрут за България самолетите бяха същите и всичко беше на ниво. Лошото беше, че в Москва имахме само 2ч и 30мин престой, което беше крайно малко време, имайки предвид задръстванията. Пътувахме рано сутринта и нямаше такъв трафик, но въпреки всичко се наложи да хванем такси. Поделихме го с една пътуваща. Тарифата между двата терминала е 1000 рубли (53лв.), които не се плащат на шофора, а на някакъв, който отговоря за такситата. Оказва се, че те са към летището и всъщност тези пари или поне част от тях прибира летището.
Така или иначе успяхме с всичко и благополучно пристигнахме на летище София.
ІV.ХРАНА И НАПИТКИ
Определено храната е по-различна от българската.
Предимно се набляга на супи, рядко постни, и на тстени изделия, а не на основните ястия, което на мен лично много ми допада. Успях да кача някое друго килце, което пък не ми допадна, но това е от сладките неща. Пельмени почти никой вече не прави, т.к. в магазина има такъв голям избор, че направо се объркваш какви да си купиш. Не както в България - 3,4 вида, в които има повече тесто отколкото кайма, но все пак е нормално, т.к. това не е българско ястие. Отядох си на пирожки с яйце и зелен лук, кайма, картофено пюре, зеле и т.н. Вкусотия... Превъзходни са и аладушките, които са нещо като нашите бухтички, но се правят с кифир и тестото е много рядко, кастыбей, най-различни видове кисель и пр. Все хубави неща! В магазините има абсолютно всичко, каквото ти потрябва. Липсват ми руските бисквити. Такива вкусни бисквити не бях ял от дете. Също така сгъстеното мляко - много гъсто и сладко, варено и неварено. Да си го намажеш на бисквитка или в чай... мммм....
Разнообразието от речни риби е огромно. Сурови, пушени, сушени и пр. По пътя към Красноуфимиск слязохме в Тобольск, където на перона има много, много будки, където проадават най-различна риба на най-различни цени. Поне на риба си отядох. За съжаление не направих снимки, а само клипчета.
Странното е, че повечето пият разтворимо кафе, обикновено 3 в 1, но рядко на Нескафе. Има достатъчно богат избор на доста по-приемлии цени. Например едно пакетче излиза към 12 стотинки. Не съм любител на сладкото кафе, още повече разтворимо и за това в началото имах проблем с това. Но си реших проблема ридакалко като просто спрях да пия каквото и да било кафе. Открих предимствата на чая и така до сега не съм пил кафе. Не ми и липсва. Ако можеше и с цигарите да стане така....
Да... чайове там колкото и каквито искаш. Дори и такива, каквито не искаш ;) И се пие в доста големи количества. Не може сутрин да не пиеш чай. Също и след като се наобядваш, а следобеният чай цена няма. А бонбоните са нещо, без което не може да се седне на маса. Задължително има купа пълна с бонбони, пряники, бисквити и всякакви други сладости. За сладкото от горски ягоди да не говорим.... Толкова ароматно и превъзходно сладко никога и никъде не съм ял.
Квасът го пият вместо вода. Тъмна, кисела напитка, която става такава благодарение на ферментацията. Приятен е за пиене, но не всеки вид. Допадна ми наливния квас, който се продава по улиците. Една от лелите ми си приготвя и гъбен квас в домашни условия, който най-много ми допадна. Пълни в един трилитров буркан предварително сварен черен чай, добавя захар на вкус и го излива в друг, в който има специална гъба, която се храни от чая и му придава килеселия вкус. След около 12 часа има ужасно вкусна сладко кисела напитка, т.н. гъбен квас.
Наливен квас
Още в самолета се усети как хранят руснаците. Като го сравня с пътуването до Лондон с българските авиолинии и храната, която се състоеше от сок, кафе или чай, сандвич и кексче направо мога да кажа, че Аэерофлот се опитваха да ни угоят . Без да преувеличавам, но можеш да попреядеш с това ядене. Имаше дори и готвено - телешко, свинско или пилешко, а още и пельмени. В другият полет пък имаше омлет или две доста прилични палачинки отново с масла, сладка, топени сирена два вида хляб, сладкиш и т.н.
За водките няма какво да разказвам. Толкова много видове, че не знаеш каква да си купиш. От най-евтините до най-скъпите. Е, успях доволно да си пийна. На всяко ядене като седнеш докато хапваш си пийваш на екс по 20гр. водка и така няколко пъти. За това пък не се напиваш, т.к. стабилно си подлагаш с храната. След хранене минавах на биричка.
Малка колекция от празни бутилки от водка
Храненето в ресторантите е доста скъпо удоволствие. Седнахме в една италианска пицария, но като пиша италианска имам предвид, че абсолютно всичко е внос от Италия до брашното за тестото на пиците и си поръчахме 4 малки пици, чай, фреш, натурален сок и малка бира Бекс. Сметаката беше 1350 рубли (72 лева). Само бирата беше 100 рубли (5.35 лв) 330мл Бекс. Безобразие!
Пица срещу 230 рубли
В Нижневартовск успях да хапна и япосна кухня или по-точно суши-рулца. Не бях ял до сега, но ми харесаха. Малкият Бекс беше отново 100 рубли.
Аз в суши бар
V.ГРАДОУСТРОЙСТВО, СТАНДАРТ ЗА ЖИВЕЕНЕ
В това отношение руснаците са доста преди нас. Имат прексрасни сгради. Все пак там се наливат такива пари... Жилищните им блокове са без открити балкони по обясними причини, но много красиви отвън. Особено новите. Старите не са нищо особено - панелни, но панел дебел поне 20-30 сантиметра. Реставрират ги постоянно, обшиват ги с изолация, но не като нашата, а декоративна, красива.
Централна топла вода, парно отопление и т.н. Таксите не са малки, но пък и заплатите не са. Всеки месец се плаща такса за поддръжка и общината си е на мястото. Малко някъде нещо да се олющи се поправя веднага.
Не мога да кажа, че е много чисто по улиците, но определено е по-чисто от България (не говоя за Москва).
В Сургут постоянно се строят нови жилищни блокове. Цели микрорайони. Все се чудя от къде хора, за да живеят там, но явно има. Децата растат, трябва и за тях апартаменти, раждат се нови деца и се продават малките жилища за по-големи и т.н.
Улиците са достатъчно широки. В двулетново платно спокойно се изпреварват, дори да идва кола насреща. Място, колкото искаш. Сравнително дълги прави участъци.
В селата ситуацията е малко по-различна, но общата тенденция се запазва. От дървените къщи от едно време са останали малко. Сега се строят тухлени, красиви, без да се измазват отвън, а с облицовъчни тухли. Е, стилът отвъртре си е един и същ, дали дървена или не. Интересен. Един огромен хол, стаи за спане, кухня с руска печка, предверие задължително. Може и веранда. В двора задължително трябва да има баня - руска баня. Какво удовлствие....
Очаквах в селото на баба ми да са останали малко хора, но останах много учуден, когато видях колко много млади хора живеят там и няма безработни. Всеки работи нещо. Инвестират се пари във ферми, нефтодобив и т.н. Жителите се бяха увеличили с около 30% от последния път, когато ходих, а това беше през 1993г.
Стандартът е доста по-висок отколкото в България. Заплатите са доста по-добри, цените на повечето хранителни продукти са като при нас, но както споменах вече, в ресторантите е доста скъпо. А ние Българите сме всикнали доста често да излизаме. ;) За сметка на това там пък по-често се събират на домашно с водка купена от магазина. Вкусът е същият, но цената в пъти по-ниска.
За пример за 100 рубли, колкото струва една малка бира в ресторант може да си купите към 3л нелоша бира от магазина. За цените на летището в Москва да не говорим. Ако в София на летището едно кафе и минерална вода ти струват към 8-10лв, то там две кафета и минерална вода ми излязоха към 30лв.
Тарифите на такситата в Сургут бяха следните: градско 100 рубли, до жп гарата 250 рубли, а до летище 300 рубли.
Отново за пример една медицинска сестра тук средно взема около 400лв заплата, а там около 20 000 рубли (1 070 лв). Така, че спокойно си живеят хората и не се лишават от нищо, особено тези, които са на север, като моите роднини. Там заплатите са по-високи, ползват преференции при отпуските - по-дълги отпуски, безплатни билети в рамките на Русия по време на отпуск на всеки две години, по-рано пенсиониране и пр.
Стига да реши човек може спокойно да отиде и да поработи там, дори и да спести някой рубла/лев.
хиляда рубли
VІ.ПРИРОДА
На природата няма да се спирам. Не може да се опише с думи, а трябва да се види. Молко от нея съм заснел с фотоапарат, а повече с камера.
Тук само ще спомена красивите бели нощи, по известни в Санкт-Петербург. Сургут се намира на един и същи паралел със Санкт-Петербург, така че сте се досетили, че нощите са същите и там.
Много трудно заспивах вечер, т.к. си е светло. Пиех чай и пуших цигари на тересата до км 2ч сутринта и странното е, че се събуждах в 7 ;) Станно действа на човек промяната на климата, часовата разлика и други такива неща.
През лятото към края на юни и до към средата на юли са най-красивите нощи, бели нощи. До към 1:30 - 2:00ч се смрачава и после започва отново да разсветлява. Към 3ч е изгрева.
22:15ч
23:36ч
Сега си планирам да посрещна 2010 година в Русия. Определено трябва да се види руската зима. По-красиво от това няма.
Лятото е красиво, но досадните гадни комари и мушички, които са по-досадни и хапливи от комарите, не ти дават мира. Хората казват, че се свиква и сигурно е така.;)
В заключение мога да кажа, че това пътуване ме зареди с много, много позитивни емоции и нови сили. Все пак успях да се видя с абсолютно всичките си роднити там, а имено: баба, четирите ми лели, тримата ми сваковци, осемте ми първи братовчеда и братовчедки, четиримата ми племенници и племенички. Е как при такава голяма рода, по-голямата част от коите не съм виждал от 1993г човек да не се чувстав емоционално удовлетворен. Е, можеше поне още един месец да поостана ;)
