Душевната хармония и здравето са най-важните неща, на които човек трябва да обръща внимание постоянно и най-редовно да полага грижи за възстановяване и поддържане на техния баланс. Натовареното ежедневие e фактор, който влияe негативно на енергийния баланс и води до създаване на подтиснатост и постоянно напрежение, а неминуемо следствие от това е повишаване на самокритиката, понижаване на продуктивността и липсата на самоувереност.
Самоувереността е онази градивна частица от човешкия характер, която прави хората уверени, уравновесени, създава душевен мир, хармония и уют и е основен мотиватор и фактор за успех. Самоувереността не бива да се бърка с високомерието, егоизма и надценяването. Важно е човек да приема и уважава себе си, да цени своите качества и да изразява свободно собственото си мнение.
Социалната човешка същност не позволява да съществуваме самостоятелно. Редица учени и психолози поддържат теорията, че самодостатъчността се изразява в създаване на връзки и взаимоотношения без прекалено привързване и без прекалено протипоставяне. Самодостатъчността означава свобода и не бива да се бърка с отшелничество и самота. Важно е да разбираме и осъзнаваме тези неща, за да можем да живеем в пълна хармония със себе си. За да постигнем това, трябва да се преборим със страховете си и най-вече да си имаме доверие.
Много са факторите, които водят до загуба на доверие в собствените си качества и ценности. Някои от тях се дължат на неуспехи, други се коренят още в детството. Резултатът обаче е един и същ - плахост, подценяване, липса на увереност, примирение, влияние от чуждо мнение и загуба на собствената ни същност.
За да се справим с липсата на самоувереност, трябва да се освободим от ограничаващите ни заблуждения и нагласи. Трябва да прекратим вътрешния порой от упреци, обиди, осъждания и изисквания. Ако този монолог не затихне, няма как да се почувстваме уверени и удовлетворени от себе си. За жалост тези мисли бушуват в нашето съзнание и ние дори не си даваме сметка за тях. Затова първата стъпка е да спрем със самокритиката. Разбира се, това не означава да се примирим с нещата, които не харесваме в себе си и не ни се отразяват добре - напротив. Трябва да се стремим да откриваме баланса между градивната самокритика и онази унищожаващо подтискащата.
Непрекъснатото обвиняване и упрекване няма да ни позволи никога да бъдем доволни от себе си. Опитайте следващият път, весто да се самоосъждате, да си повторите няколко пъти “Днес няма да се обвинявам. Няма да критикувам себе си. Приемам се такъв, какъвто съм.”
Следващата стъпка е при всяка негативна мисъл за вас, зародила се в съзнанието ви да отбелязвате по една чертичка в тефтерчето си. След като започнете да осъзнавате какво се случва в ума ви, чертичките ще започнат да намаляват.
Превърнете убеждението “Аз вярвам в себе си. Справям се все по-добре и по-добре.” във ваше основно мото. Напишете си го, поставете го на видно място и поглеждайте към него всеки път, когато негативна самоосъждаща мисъл се прокрадне в съзнанието ви. След като чертичките в тефтера намалеят включете и други убеждения към мотото си и си направете списък с позитивни, самоуверени думи.
Следваща стъпка към повишаване на самоувереността е да се научите да казвате “не” на места и хора, които за вас са загуба на време или не ви носят удовлетворение. Това съвсем не е проява на високомерие или егоизъм. Вие и вашата удовлетвореност са най-важни. Всеки път преди да вземете някакво решение се замислете дали ще се чувствате удовлетворени или подтиснати. Научете се да не правите компромиси със себе си, които ще ви карат да се чувствате унизени.
Работете върху това да изразявате свободно мнението си, без да се крите в сянката на другите. Не се опитвайте да се съобразявате с мнението на заобикалящите ви “авторитети”. Преборете се от страха да не сте прави, да сгрешите. Разберете, че за да сте полезни на другите, вие трябва да сте уверени и да се чувствате добре.
Хайде да започнем да работим върху самоувереността си още сега! Облечете си любимата дреха, направете си прическа, изправете се и с вдигната глава излезте навън или на работа. Не забравяйте тефтера и мотото си. Ще се останете учудени от резултата!
Ако не ви затруднява, кликнете на някоя от рекламите на Google.
Самоувереността е онази градивна частица от човешкия характер, която прави хората уверени, уравновесени, създава душевен мир, хармония и уют и е основен мотиватор и фактор за успех. Самоувереността не бива да се бърка с високомерието, егоизма и надценяването. Важно е човек да приема и уважава себе си, да цени своите качества и да изразява свободно собственото си мнение.
Социалната човешка същност не позволява да съществуваме самостоятелно. Редица учени и психолози поддържат теорията, че самодостатъчността се изразява в създаване на връзки и взаимоотношения без прекалено привързване и без прекалено протипоставяне. Самодостатъчността означава свобода и не бива да се бърка с отшелничество и самота. Важно е да разбираме и осъзнаваме тези неща, за да можем да живеем в пълна хармония със себе си. За да постигнем това, трябва да се преборим със страховете си и най-вече да си имаме доверие.
Много са факторите, които водят до загуба на доверие в собствените си качества и ценности. Някои от тях се дължат на неуспехи, други се коренят още в детството. Резултатът обаче е един и същ - плахост, подценяване, липса на увереност, примирение, влияние от чуждо мнение и загуба на собствената ни същност.
За да се справим с липсата на самоувереност, трябва да се освободим от ограничаващите ни заблуждения и нагласи. Трябва да прекратим вътрешния порой от упреци, обиди, осъждания и изисквания. Ако този монолог не затихне, няма как да се почувстваме уверени и удовлетворени от себе си. За жалост тези мисли бушуват в нашето съзнание и ние дори не си даваме сметка за тях. Затова първата стъпка е да спрем със самокритиката. Разбира се, това не означава да се примирим с нещата, които не харесваме в себе си и не ни се отразяват добре - напротив. Трябва да се стремим да откриваме баланса между градивната самокритика и онази унищожаващо подтискащата.
Непрекъснатото обвиняване и упрекване няма да ни позволи никога да бъдем доволни от себе си. Опитайте следващият път, весто да се самоосъждате, да си повторите няколко пъти “Днес няма да се обвинявам. Няма да критикувам себе си. Приемам се такъв, какъвто съм.”
Следващата стъпка е при всяка негативна мисъл за вас, зародила се в съзнанието ви да отбелязвате по една чертичка в тефтерчето си. След като започнете да осъзнавате какво се случва в ума ви, чертичките ще започнат да намаляват.
Превърнете убеждението “Аз вярвам в себе си. Справям се все по-добре и по-добре.” във ваше основно мото. Напишете си го, поставете го на видно място и поглеждайте към него всеки път, когато негативна самоосъждаща мисъл се прокрадне в съзнанието ви. След като чертичките в тефтера намалеят включете и други убеждения към мотото си и си направете списък с позитивни, самоуверени думи.
- Аз съм уверен в себе си. Знам какво правя и защо го правя.
- Моята собствена оценка е най-правилният критерий за моята стойност.
- Няма провал - има само опит. Грешките ме учат. Справям се все по-добре именно заради тях.
- Ничие чуждо мнение не е по-важно от моето собствено.
- Аз съм ценен, свободен и независим от мнението на другите.
Следваща стъпка към повишаване на самоувереността е да се научите да казвате “не” на места и хора, които за вас са загуба на време или не ви носят удовлетворение. Това съвсем не е проява на високомерие или егоизъм. Вие и вашата удовлетвореност са най-важни. Всеки път преди да вземете някакво решение се замислете дали ще се чувствате удовлетворени или подтиснати. Научете се да не правите компромиси със себе си, които ще ви карат да се чувствате унизени.
Работете върху това да изразявате свободно мнението си, без да се крите в сянката на другите. Не се опитвайте да се съобразявате с мнението на заобикалящите ви “авторитети”. Преборете се от страха да не сте прави, да сгрешите. Разберете, че за да сте полезни на другите, вие трябва да сте уверени и да се чувствате добре.
Хайде да започнем да работим върху самоувереността си още сега! Облечете си любимата дреха, направете си прическа, изправете се и с вдигната глава излезте навън или на работа. Не забравяйте тефтера и мотото си. Ще се останете учудени от резултата!
Хорхе Букай - “От самоуважанието до егоизма”
Пауло Коелю
Патанджали
No comments:
Post a Comment