Предстои да публикувам 8 кратки статии, преведени от руски, относно чувството ни за вина и как да се избавим от него. Доста интересно четиво, за това си струва да бъде преведено на български.
Статиите са на Рауф Мухарамов.
Рауф Мухарамов е завършил МФТИ, факултет Молекулярна и биологична физика, а след това МГУ, факултет Психология.
Статиите са подготвени въз основа на лекционен материал по практическа психология, който е бил четен на студентите от МФТИ в периода 2009-2011г.
***
Въпрос, зададен на лекциите: Как да се избавя от чувството на вина?
Чувството на вина често разваля живота на хората, особено на съвестните, с повишено чувство за отговорност. В тези статии съм се опитал да опиша най-често срещаните разновидности на тези чувства.
ВИНА №1
АЗ СЪМ ОТРЕПКА, ЗАЩОТО СЕ ЯДОСВАМ НА БЛИЗКИТЕ СИ
АЗ СЪМ ОТРЕПКА, ЗАЩОТО СЕ ЯДОСВАМ НА БЛИЗКИТЕ СИ(чувство за вина заради своя гняв към други хора)
Човек изпитва чувство за вина за това, че се гневи на други хора. Той смята, че щом им се ядосва, значи той е "зъл и лош" човек. Тази вина се усилва, особено когато човек се ядосва на близки хора - родители, деца, съпруг/а или приятели. Типичната ситуация - родителят не харесва поведението на детето и вътрешно се възмущава, но не изказва своето недоволство, страхувайки се да не бъде наречен лош баща или майка. Част от родителите се страхуват да признаят даже пред себе си, че те могат да изпитват гняв по отношение на собствените си деца.
Причината за това чувство за вина е когнитивната грешка - увереност в това, че не е възможно едновременно да се ядосваш на някого и да го обичаш. В действителност, много често има ситуации, когато изпитваме и любов, и гняв по отношение на един и същи човек. И това е абсолютно нормално. Гневът не е противоположен на любовта. Противоположно на любовта е безразличието. Всъщност, това чувство на вина е много често повод за "грешки при възпитанието". Когато родителят изпитва чувство за вина за своя гняв, той се страхува да накаже детето, дори и в случаите, за които то трябва да бъде наказано. В резултат на това детето не може да разбере границите на позволеното.
Подобно чувство за вина често изпитват и децата към родителите си. В детската глава трудно ще се помести мисълта, че може да изпитваш гняв по отношение на възпитаващите те хора. В живота достатъчно често има ситуации, в които децата с основание може да се ядосват на своите родители. Но вината блокира проявата на този гняв. Когато детето порасне, много често именно чувството за вина води до това, че вече възрастният човек не може да се върви срещу волята на своите родители и да стане самостоятелен, защото на подсъзнателно ниво този човек смята, че ако настоява на своето, то той ще проявява агресия спрямо собствените си родители, а това не той не може да си го позволи. В крайна сметка, човек остава зависим от своите родители напълно до смъртта им. Друг вариант - човек все пак успява да се отдалечи от родителите си, но цял живот изпитва вина. Струва му се, че е постъпил много лошо по отношение на родителите си.
***
Следваща статия: АЗ СЪМ ГАД И ГЛУПАК, ЗАЩОТО ИЗПИТВАМ "ГАДНИ" И "ГЛУПАВИ" ЕМОЦИИ (вина за отрицателните емоции)
използвани източници: http://www.stud-psyholog.ru
Ако не ви затруднява, кликнете на някоя от рекламите на Google.
No comments:
Post a Comment