АЗ СЪМ ГАД И ГЛУПАК, ЗАЩОТО ИЗПИТВАМ "ГАДНИ" И "ГЛУПАВИ" ЕМОЦИИ (вина за отрицателните емоции)

ВИНА №2 - ПРИЧИНИТЕ

Предишна статия: АЗ СЪМ ОТРЕПКА, ЗАЩОТО СЕ ЯДОСВАМ НА БЛИЗКИТЕ СИ (чувство за вина заради своя гняв към други хора)

Човек се чувства виновен за това, че ревнува партньора си. В същността на това чувство за вина отново е когнитивната грешка - човек смята, че да изпитваш ревност е недостойно за умен, културен и цивилизован човек. В действителност ревността е напълно естествено чувство, неизбежен спътник на любовта. В 99% от случаите човек ревнува, когато разбере, че любимият й или любимата му прекарва приятно времето си с някого другиго. В реалността ревност изпитват всички - бели и черни, умни и глупави, образованите и неуките. Това чувство е универсално и не зависи от раса, пол, образование, талант, а зависи само от два параметъра - от силата на любовта и типа личност. Със силата на любовта малко или много нещата са ясни - колкото повече обичаш, толкова по-силно ревнуваш. Що се отнася до типа човек, то има хора, които имат вродена особеност да изпитват по-силно чувство на ревност.

Чувство за вина се изпитва не само заради ревността, но и заради която и да е друга отрицателна емоция, например завист към друг човек. В основата е все тази когнитивна грешка. В действителност няма нищо лошо в отрицателните емоции като такива, а още повече нещо неестествено и глупаво. Например завистта е естествено чувство, което възниква, когато друг човек има това, което ние нямаме, а много искаме. (В елементарните случаи става дума за материални неща - хубава кола, къща и пр. В по-сложните случаи става дума вече за хора - може да се завижда за това, че някой има хубава жена, като в същото време смятате своята за уличница, а в още по-сложните случаи човек може да изпитва завист заради талант или способностите на другия човек).

Докато завистта не прекрачва определени граници, които за всекиго са индивидуални, тя играе позитивна роля в живота на човек (бяла завист) и го кара да се развива. "Лоша" завистта се превръща, когато излиза извън определените граници (черна завист). Тогава завистта става разрушителна за психиката и вместо да стимулира развитието на човек, тя започва да го спира.

Същото се отнася за която и да е друга отрицателна емоция. Злината е полезна до определен предел (спортна злоба), но става разрушителна и "изяжда човека" отвътре, ако премине определен праг. Ревността може да послужи като онази подправка, която да направи любовта ви по-люта и пикантна, но когато ревността е прекалено силна, тя разрушава отношенията (не може да се храним само с люти чушки). Проблемът не е в самите отрицателни чувства и емоции, а в тяхната интензивност.

***

Следваща статия: АЗ НЕ ИЗПИТВАМ НИЩО, А УЖ ТРЯБВА ДА ОБИЧАМ (вина за равнодушието)

използвани източници: http://www.stud-psyholog.ru

Ако не ви затруднява, кликнете на някоя от рекламите на Google.