Да изпревариш дъжда към върха

От малък имам страх към Пирин. Защо? Нямам представа. Винаги съм си мислел, че ако отида там ще ми се случи нещо лошо. Е, може би някой друг път, защото сега не само, че не ми се случи нищо лошо, а и мога да кажа, че отдавна не съм оставал толкова удовлетворен и впечатлен от който и да е поход в планина. А първият ми път в Пирин нямаше как да е свързан с нещо друго освен с изкачването на вр.Вихрен (2 914м).

И така. Стасито каза, че 5 септевмри ще е последният летен ден за тази година. Дали е познала не знам, но че от 5-ти следобед ще се застудява и ще почват валежи й повярвах. За това реших, че ако не изкача Вихрен на 5-ти (събота) няма кога да е за тази година. Не и в слънчев ден.


Така решихме да отидем 4 човека, 2-ма от които се отказаха. Тъй като това стана в петък нямахме време да намерим още двама. Няма значение. Важна беше идеята. До последно следяхме прогнозата за времето, която беше малко противоречива в различните източници, но в крайна сметка решихме, че всичко ще е ок и, че следобяд вече трябва да сме в Банско и да разглеждаме музейния комплекс, пък нека си вали ;)


Тръгнахме в 4:30 сутринта, въпреки че ми се искаше да е по-рано, но колегата Жеко реши, че сънят е по-важен от всичко друго. В крайна сметка може би около 7:45 бяхме пред хижа Бъндерица. Пих един чай, Жеко хапна една вафличка и към 7:55 бяхме в началото на пътеката към Премката, а от там към вр.Вихрен. По пътя си хапнахме диви ягоди и малини. Малините бяха в изобилие, което определено много ми се понрави.
Винаги съм предпочитал малки групи за преход, когато става дума за ограничено време, т.к. с колкото по-малко хора се съобразяваш, толкова по-бързо се придвижваш. Надявах се и този път да е така, но останах малко изненадан. Всъщост се оказа, че и самият Жеко остана малко изненадан от себе си. Оказа се, че прекалено бързо се изморява и се налагаха по-чести и по-продължителни почивки, но пък за мен това беше добре, т.к. имах достатъчно време да се наслаждавам на прекрасната природа.
За красотата на Пирин няма смисъл да разказвам, т.к. това не може да се опише с думи, дори и със снимки, но все пак разгледайте галерията и ще придобиете някаква представа (за тези, които още не са били в Пирин). Високо, скалисто, различно, прекрасно!
Това, което ми направи силно впечатление беше изкачването на самият връх от северната страна. Доста вертикално и леко екстремно, което много ми хареса. Няма да крия, че за миг си помислих, какво може да се случи, ако случайно стъпиш не както трябва или не се задържиш добре. Слава Богу всичко беше добре!
На върха се преоблякох, седнах да хапна, наслаждавайки се на красивите малки езерца от южната страна и зачаках Жеко да се появи. Появи се след около 25 минути изпълнен с емоции ;) Направих няколко панорамни снимки, бързайки да не падне батерията на фотоапарата. Незнайно защо още при първата снимка рано сутрин батерийката почна да мига, че не била заредена, така че пазихме апарата само за панорамите, а другите снимки с телефоните. Всъщност няма голямо значение, т.к. важното е, че сме видяли с очите си тези красоти. И все пак – Жеко, уверявай се, че си заредил батериите на фотото ;)

Целта ни беше изпълнена! На върха времето беше много ясно. Бяха започнали да се събират облаци, но над другите върхове. За щастие изпреварихме дъжда. Бяхме победителите в това състезание с природните сили и сме много щастливи от това! Чудесно време за снимки. Как е било 2-3 часа след това не знаем, но предполагам, че е било облачно, ако съдим по времето на по-ниска надморска височина.

Решихме да слезем към хижа Вихрен, която беше в ремонт (най-сетне), за да си подпечатаме книжките (печатът беше оставен в столовата), пък и да не слизаме по същия маршрут. По пътя си срещнахме много, много хора, които изкачваха върха.

Честно казано, когато реша пак да изкачвам върха и, ако трябва двете точки да са хижа Бъндерица и хижа Вихрен, отново бих минал по същия маршрут. Първо, когато вървиш към вр.Вихрен от х.Бъндерица през цялото време пред теб са тези красиви гледки на върховете, Казаните, Премката, Кончето, а когато слизаш към х.Вихрен се любуваш на езерата. За разлика от обратния маршрут, където всичко красиво ти остава почти зад гърба. А не е за подценяване гледката, която се открива към самия връх от северната страна. Много високо и дълго за изкачване. Психологоческият момент е доста негативен, съдейки по хората, тръгнали да катерят, а и по самият мен.
Това, което разбрахме със сигурност е, че 1 литър вода е крайно недостатъчен. Добре, че малко преди хижа Вихрен имаше поточе със студена и много вкусна вода, та да утолим жаждата си. Важното е, че за изкачването имахме достатъчно вода.
В Банско бяхме към 15ч. Седнахме на центъра да хапнем по един сандвич с бирича. След това отидохме във Вапцаровата къща и църквата и решихме да се прибираме към Пловдив. По пътя вече ни заваля дъжд. Но така или иначе вече го бяхме изпреварили ;)
В Пловдив времето беше все още топло. Но... по-късно вечерта се разрази гръмотевична буря. Ех, тази Стаси. Много познава значи ;)
Още нещо, което разбрах от този поход е, че много обикнах Пирин, въпреки страховете си. И, че Жеко трябва да почва да прави през ден кардио упражнения, за да има повече издръжливост ;) И... за пореден път се убедих защо не трябва да се ходи с маратонки (ниски обувки) във високата планина, пък били те и с полиуретанова подметка.

Разгледайте галерията тук и отидете в Пирин!