Monday, January 25, 2010

Воинът на светлината ...

Паулу Коелю

Блясъкът в очите на воините на светлината никога не угасва.
Те са част от този свят и от живота на други хора, тръгват на път без дисаги и сандали. Често пъти са страхливи. Не винаги постъпват правилно.
Страдат излишно, понякога проявяват дребнавост и не вярват, че някога ще успеят да израснат. Много често смятат, че са недостойни за каквато и да е било благословия или чудо.
Невинаги са сигурни, че разбират защо са на този свят. Прекарват много безсънни нощи, понеже смятат, че живота им е безсмислен.

Именно затова са воини на светлината. Защото си задават въпроси. Защото грешат. Защото търсят някаква причина и сигурно ще я открият.

***

Воинът на светлината не се бои от това, че ще го вземат за луд.
Той разговаря на глас със самият себе си, когато е сам. Някой му е казал, че това е най-добрият начин да общува с ангелите, и той се опитва да осъществи този контакт.
Отначало му се струва много трудно. Мисли, че няма какво да каже, че повтаря безсмислици Въпреки това воинът не се отказва. По цял ден разговаря със сърцето си. Казва неща, с които не е съгласен, говори глупости.
Един ден обаче забелязва промяна в гласа си. И разбира, че е започнал да натрупва мъдрост.

Воинът прилича на луд, но това е само маска.

***

Един поет е казал: “Воинът на светлината си спомня един откъс от “Пътя на поклонника” на Джон Бъниан: ” Въпреки че съм преминал през какво ли не, не съжалявам за неприятностите, в които се забърках, защото именно те ме доведоха до там, където исках да стигна. Сега сабята ми е единственото, което имам, и съм готов да я дам на всеки, който реши да следва своя път. Нося със себе си следите и белезите от битките – те са свидетелство за преживяното от мен и награда за това, което завоювах.

Тези скъпи за мен следи и белези ще ми отворят вратите на Рая. Беше време, когато живеех, за да слушам истории за храбростта. Беше време, когато живеех само защото трябваше да живея. Но сега живея, защото съм Воин на светлината и защото един ден искам да съм при този, заради когото толкова много се борих.”

***

Воинът на светлината разпознава своя Път още в мига, в който тръгва. Всеки камък, всеки завой го приветстват с “добре дошъл”, той се отъждествява с планините и потоците, съзира частица от собствената си душа в растенията, в животните, в птиците от равнината.
И така, приемайки помощта на Бог и на Божиите поличби, той се оставя Личната му легенда да го води към задълженията, които животът е отредил за него.
Има нощи, в които страда от безсъние. “Това е част от Пътя, разсъждава воинът.- Аз сам избрах да вървя по него.”

В това изречение се крие цялата негова мощ: той самият е избрал пътя, по който върви сега, и няма защо да се оплаква.

***

От сега нататък в разстояние на стотици години Вселената ще помага на Воините на светлината и ще осуетява действията на онези, които са изпълнени с предразсъдъци
Енергията на земята се нуждае от обновление.
Новите идеи се нуждаят от пространство.
Тялото и душата се нуждаят от нови предизвикателства.
Бъдещето се повърна в настояще и всички мечти – с изключение на тези, които се основават на предразсъдъци - ще имат шанс да се осъществят.
Важното ще остане; ненужното ще изчезне. Впрочем не влиза в задълженията на воина да съди мечтите на ближния, затова той не си губи времето да критикува чуждите решения.

За да вярва в собствения си път, не е нужно да доказва, че пътя на другия е погрешен.

***

Воинът на светлината много внимателно проучва позицията, която възнамерява да завоюва.
Колкото и да е трудна за постигане целта, винаги има начин препятствията да бъдат преодоляни. Той проверява други възможни пътища, точи сабята си, стреми се да зареди сърцето си с постоянството, което ще му е необходимо, за да се справи с предизвикателството.
Но вървейки напред, воинът си дава сметка за съществуването на трудности, които не е предвидил.
Ако реши да спре, за да изчака идеалният момент, той никога няма да помръдне от мястото си; нужна му е малко лудост, за да направи следващата крачка.

И воинът проявява малко лудост. Защото в една война – както и в любовта – не е възможно всичко да бъде предвидено.

***

Воинът на светлината знае недостатъците си. Знае също така и качествата си.
Някои от приятелите му през цялото време се оплакват:” Другите имат по-вече късмет от нас.”
Може би са прави; истинският воин обаче не позволява на тази мисъл да го парализира; той се старае да използва в максимална степен своите добродетели.
Знае, че силата на газелата е в бързината на краката й. Силата на чайката е в точното и прицелване в рибата. Разбрал е, че тигърът не се бои от хиената, защото осъзнава силата си.
Тогава воинът се опитва да прецени на какво може да разчита. И никога не забравя да провери снаряжението си., което се състои от три неща: вяра, надежда и любов.

Ако притежава и трите, той не се колебае и продължава напред.

***

Воинът на светлината знае, че никой не е глупак и че животът учи всекиго - дори това да изисква много време. Той винаги дава най-доброто от себе си и от другите. Освен това благородно се опитва да покаже на останалите на какво е способен всеки един.
Някои от другарите му отбелязват : “ има неблагодарни хора,”

Това не може да разколебае воина. Той продължава да насърчава ближния си, защото по този начин насърчава самия себе си.

***

Няма воин на светлината, който да не се е боял да влезе в битка.
Няма воин на светлината, който да не е предавал и да не е лъгал в миналото.
Няма воин на светлината, който да не е тръгвал по чужди пътища.
Няма воин на светлината, който да не е страдал за маловажни неща.
Няма воин на светлината, който да не е смятал, че не е воин на светлината.
Няма воин на светлината, който да не е пропускал да изпълни моралните си задължения.
Няма воин на светлината, който да не е казвал “да”, когато всъщност е искал да каже “не”.
Няма воин на светлината, който да не е наранявал този, когото обича.

Затова е и воин на светлината; защото е минал през всичко това и въпреки висчко не е изгубил надеждата да стане по-добър.

***

Воинът винаги се вслушва в думите на някои проповедници от миналото като например в тези на Томас Хъксли: "Последствията от постъпките ни са плашило за страхливците и светъл лъч за мъдреците.
Светът е една шахматна дъска. Фигурите, това са всекидневните ни постъпки; правилата на играта са тъй наречените природни закони. Не можем да видим Играча, който е от другата страна на дъската, но знаем, че е справедлив, честен и търпелив."
Воинът е длъжен да приеме предизвикателството. Той знае, че Бог забелязва и най-малката грешка на тези, които обича, като не им позволява да се преструват, че не са им известни правилата на играта.

***

Воинът на светлината не отлага решенията си. Той размишлява достатъчно дълго, преди да пристъпи към действие; преценява подготовката си, своята отговорност и дълга си към учителя. Старае се да запази спокойствие и анализира всяка своя стъпка така, сякаш тя е най-важната.
Но в мига, в който вземе решение, воинът тръгва напред: не се съмнява в това,което е избрал, нито пък променя посоката, ако обстоятелствата са различни от тези, които той си е представял.
Ако решението му е правилно, той ще спечели битката, дори и тя да продължи по-дълго от предвиденото. Ако обаче неговото решение е погрешно, той ще бъде победен и ще трябва да започне всичко отначало, но този път ще е по-мъдър.

Когато воинът на светлината започне нещо, той винаги го довършва.

***

Воинът знае, че неговите най-добри учители са хората, с които е на бойното поле.
Да искаш съвет е опасно. Да даваш съвет е още по-рисковано. Когато се нуждае от помощ, воинът се опитва да разбере как неговите приятели решават - или не решават – проблемите си.
Ако се нуждае от вдъхновение, той чете по устните на стоящия до него думите, които ангелът-пазител иска да му каже.
Когато се чувства изморен или самотен, не мечтае за мъже и жени, които в момента са далеч от него; търси човека до себе си, за да сподели своята болка или нуждата от ласки – прави го с наслада и без чувство за вина.

Воинът знае, че дори и най-далечната звезда във Вселената се проявява в нещата, които го заобикалят.

***

Воинът на светлината споделя своя свят с хората, които обича.
Старае се да ги насърчи да сторят това, което биха искали, но не смеят; в такива моменти се появява Противникът с две табелки в ръка.
На едната от табелките пише: ”Мисли повече за себе си! Запази си Божията милост, защото накрая ще изгубиш всичко!”
На другата табела воинът чете: ”Кой си ти, та да помагаш на другите? Нима не виждаш собствените си недостатъци?”
Воинът знае, че има недостатъци. Ала знае също, че не може да израсне сам, дистанцирайки се от другарите си.
Тогава той хвърля на земята и двете табелки макар и да си дава сметка, че в тях има нещо вярно. Те се превръщат на прах, а воинът продължава да окуражава човекът до себе си.

***

Ето как мъдрецът Лао Дзъ тълкува пътуването на воинът на светлината:” По пътя трябва да се вглеждаш във всички дребни и незабележими неща. Трябва да разпознаеш мига, в който да действаш по подходящ начин.
Дори и да си стрелял много пъти с лъка продължаваш да внимаваш как поставяш стрелата и опъваш тетивата.
Когато начинаещият започне да осъзнава потребностите си, значи е станал по-умен от разсеяния мъдрец.
Да натрупваш любов носи късмет, да натрупваш омраза е трагедия. Който си затваря очите пред проблемите, забравя вратата отворена и се появяват нещастията..
Битката няма нищо общо със спора.”

***

Воинът на светлината медитира. Сяда в някое спокойно кътче в палатката си и се оставя на божествената светлина. Правейки това се опитва да не мисли за нищо; забравя за стремежа към удоволствия, за предизвикателствата, за откровенията – и позволява на своите дарби и на силите си да се проявят.
Дори и да не може да разбере начаса, тези дарби и сили постепенно нахлуват в живота му и започват да влияят на всекидневието му.
Докато медитира, воинът престава да бъде той самият, а се превръща в искрица от Всемираната душа. В такива моменти той осъзнава своята отоговорност и действа, съобразявайки се с нея.

Воинът на светлината знае, че в мълчанието на сърцето му има някакъв ред, който го направлява.

***

“Когато държа лъка си опънат – казва Херигел на своя дзен-учител – идва момент, в който чувствам, че ако не стрелям веднага ще се разколебая.”
“Докато се опитваш да предизвикваш момента, в който да пуснеш стрелата, няма да усвоиш изкуството да стреляш с лък – казва учителят. – Това, което понякога пречи на точността на стрелбата е прекалено силното желание на стрелеца.”
Воинът на светлината често пъти си мисли:”Ако не го направя аз, няма кой да го направи.”

Не е точно така: той трябва да действа, но да позволи и на Вселената да се намеси в подходящ момент.

***

Когато воинът страда заради някаква несправедливост, обикновено иска да остане сам, за да не издаде болката си пред другите.
Подобно поведение е същевременно хубаво и лошо.
Едно е да позволиш на сърцето си да излекува собствените си рани. Съвсем друго е да прекараш целия ден в дълбока медитация от страх да не се покажеш слаб.
Във всеки един от нас има по един ангел и по един демон, като гласовете им много си приличат. Когато изникне някоя трудност, демонът подхранва този самотен разговор, като се опитва да ни покаже колко сме уязвими. А ангелът ни кара да размислим върху постъпките си, като понякога се нуждае от устата на друг човек, за да се прояви.

Воинът поддържа равновесието между самотата и зависимостта.

***

Воинът се нуждае от обич. Любовта и ласките са част от неговата природа – също както храната, водата и склонността му да участва с Справедливата битка. Когато войнът не е щастлив при залез слънце, значи нещо не е наред.
В този момент той прекратява битката и отива да потърси някой, с когото да посрещне падането на нощта.
Ако не може да го открие, се пита: ”Дали не съм се побоял да се сближа с някого? Дали не съм получил нечия обич, без да разбера?”

Воинът на светлината се възползва от самотата, но не я допуска тя да се възползва от него.

***

Воинът на светлината знае, че е невъзможно да се живее в състояние на пълен покой.
Научил е от стрелеца с лък, че за да изпрати стрелата си далеч, е необходимо да държи лъка си добре изпънат. Научил е от звездите, че блестят единствено благодарение на вътрешна експлозия. Воинът забелязва, че когато конят се напряга да прескочи някакво препятствие, напряга всичките си мускули.

Той обаче никога не смесва напрежението с нервността.

***

Воинът на светлината успява да поддържа постоянно равновесие между Строгостта и Милосърдието.
За да постигне мечтите си, той се нуждае от силна воля, а също и от способността да проявява себеотрицание; макар и да има цел, невинаги пътят до нея е такъв, какъвто си го е представял.
Ето защо воинът проявява дисциплина и състрадание. Бог никога не изоставя чадата си – неговите намерения обаче са неведоми и той прокарва пътя чрез собствените ни стъпки.

Проявявайки дисциплина и себеотрицание, воинът се изпълва с ентусиазъм. Рутината не може да ни напътства във важни моменти.

Saturday, January 23, 2010

Воинът на светлината ...

Паулу Коелю


“Колко интересно! – казва си воинът на светлината.-Срещнах толкова хора, които при първият удобен случай се опитват да покажат най-лошото от себе си. Крият вътрешната си сила зад агресивност, маскират своя страх от самотата, придавайки си вид на независими. Не вярват в собствените си способности, а непрекъснато изтъкват добродетелите си”

Воинът на светлината открива тези недостатъци у много от мъжете и жените, които познава. Никога не се оставя да бъде подведен от външността и упорито запазва мълчание, когато се опитват да го впечатлят Възползва се от случая, за да поправи собствените си грешки – другите винаги са добро огледало за самия него.

Воинът използва всяка предоставила му се възможност, за да се учи.

***

Понякога Воинът на светлината се бори с този, когото обича.

Ако иска да запази приятелите си, той никога не се поддава на бурите на съществуването; достатъчно силен е, за да преодолее трудностите и да продължи напред.

Впрочем много често той бива предизвикван от онези, които се опитва да научи да си служат изкусно със сабята. Собствените му ученици го въвличат в битка.

Воинът показва своето майсторство: с няколко удара обезоръжава учениците си и хармонията е възстановена.

-Защо правиш това, след като си толкова по-добър от тях? – попита го някой минувач.

-Защото, когато ме предизвикат, те всъщност искат да разговарят с мен и по този начин аз поддържам диалога – отвръща воинът.

***

Преди да влезе в някоя важна битка, воинът на светлината си задава въпроса: ”До каква степен съм развил сръчността си?”

Той знае, че всяка от битките, които е водил в миналото, са го научили на нещо. В същото време много от тези уроци са му причинили твърде големи страдания. Неведнъж той си е губил времето, борейки се за някоя лъжа. И е страдал заради хора, които не са заслужавали любовта му.

Победителите не повтарят грешките си. Ето защо воинът рискува сърцето си само заради нещо, което си струва.

Воинът на светлината спазва основното положение от “Идзин” (Книгата на промените”): ”Постоянството е благотворно.”

Той знае, че постоянството няма нищо общо с упорството. Съществуват периоди, през които битките се проточват прекалено дълго, като изтощават силите му и охлаждат ентусиазма му.

В подобни моменти воинът размишлява: ”Една твърде дълга война накрая ще унищожи и победителя”.

Тогава той оттегля силите си от бойното поле и си дава почивка. Не се отказва от целта си, а съумява да изчака по-добър момент за ново нападение.

Воинът винаги се връща отново в битката. Никога не го прави от инат, а защото си дава сметка за промените, които настъпват с времето.

***

Воинът на светлината знае, че някои моменти в живота се повтарят.

Често пъти се оказва пред същите проблеми и в същите ситуации, в които вече е попадал; и тогава се отчайва, мислейки, че е неспособен да продължи напред, след като за пореден път се е озовал в затруднено положение.

“Но аз вече минах през това!” – протестира той пред сърцето си.

“Минал си наистина, но не си го преодолял” – отвръща сърцето му.

И тогава воинът разбира, че тези негови преживявания са с една единствена цел: да го научат на неща, които той не иска да възприеме.

***

Воинът на светлината винаги прави необикновени неща.

Той може да танцува на улицата, докато отива на работа, да погледне в очите някой непознат и да заговори за любов от пръв поглед, да защити идея, която другите намират за смешна. Воините на светлината могат да си позволят такива дни.

Воинът не се страхува да си поплаче за отминали страдания или да се зарадва на нови открития. Когато обаче усети, че е ударил часът, изоставя всичко и се впуска в приключението, за което толкова е мечтал. Щом почувства, че силите му са на изчерпване, напуска битката, без да се самообвинява, че е извършил необмислена постъпка.

Воинът на светлината не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.

Friday, January 22, 2010

Воинът на светлината ...

Паулу Коелю

Воинът на светлината никога не забравя да благодари.

По време на битката ангелите са му помогнали, небесните сили са поставили всяко нещо на мястото му и са позволили той да даде най-доброто нещо от себе си.

Другарите му отбелязват: “Има голям късмет!” И наистина, понякога воинът успява да постигне много повече, отколкото му позволяват възможностите.

Ето защо, при залез слънце той коленичи и благодари на всички свои небесни покровители.

Благодарността му обаче не се ограничава само с духовния свят; той никога не забравя приятелите си, защото тяхната кръв се е смесила с неговата на бойното поле.

Не е нужно някой да напомня на воина за помощта, която другите са му оказали; той сам се сеща за нея и разделя с тях наградата.

***

Всички пътища на света водят към сърцето на воина; той се гмурва без колебание в реката от страсти, която пресича целия му живот.

Воинът знае, че е свободен да избере каквото пожелае; той взема решенията си смело, независимо и – понякога - с известна доза лудост.

Приема своите страсти и ги изживява пълноценно. Знае, че не е нужно да подтиска стремежа си към нови завоевания; те са част от живота и доставят радост на всички, които участват в тях.

Той обаче никога не губи от поглед трайните неща и връзките, заздравени от времето.

Воинът умее да различава преходното от устойчивото.

***

Воинът на светлината не разчита само на собствените си сили; използва също така и енергията на противника си. В началото на битката той не разполага с нищо друго, освен с ентусиазма си и с ударите, които е усвоил, докато е тренирал; сражавайки се обаче, открива че ентусиазмът и тренировките не са достатъчни: нужен е опит.

И тогава той отваря сърцето си за Вселената и моли Бог да го вдъхнови, така че всеки удар на врага да се превърне за него в урок по защита.Другарите му отбелязват: ”Колко е суеверен! Излезе от битката, за да се моли. Бои се от ловкостта на противника.”

Воинът не отвръща на тези провокации. Знае, че без вдъхновение и опит никоя тренировка няма да даде резултат.

***

Воинът на светлината никога не си служи с измама, но умее да отвлича вниманието на противника си.

Колкото и да е напрегнат, той използва всички стратегически средства, за да постигне целта си. Когато усеща, че силите му се изчерпват, кара противника си да мисли, че не бърза. Когато трябва да нанесе удар по десния фланг, отвежда войските си на левия фланг. Ако иска да влезе в битка незабавно, преструва се, че му се спи и се приготвя за сън.

Другарите му отбелязват: “Вижте, ентусиазмът му се стопи!” Той обаче не обръща внимание на забележките, защото неговите другари не познават бойната му тактика.

Воинът на светлината знае какво иска. И не е нужно да обяснява.

***

Ето какво казва един китайски мъдрец за стратегиите на воина на светлината: “Накарай врага си да повярва, че няма да спечели кой знае какво ако реши да те нападне; по този начин ще охладиш ентусиазма му.”

Не се срамувай да се оттеглиш временно от бойното поле, щом разбереш, че врагът е по-силен; важна е не отделната битка, а краят на войната.”

Дори и да си достатъчно силен, не се срамувай да се престориш на слаб; това ще направи врагът ти непредпазлив и ще го накара да те нападне преждевременно”

“В една война ключът към победата е умението да изненадаш противника си.”