Стъпвайте леко по... планетата

Текст Ваня Караманова
Списание "Одисей, брой 5/2009 (92)

Замисляли ли сте се какво означава да „Бъдеш зелен”? Не, не е принадлежност към някаква партия. Нито към отбор. Моите ученици се смеят, като им го кажа на английски; "Be green!" He разбират... Докато не им обясня колко е важно да осъзнаваме доколко вредим или допринасяме за околната среда, доколко пестим или хабим и без това оскъдните вече природни ресурси с всяко свое действие - и колко е важно да консумираме по-малко, но с удоволствие и със съзнание - т.е. да Бъда, вместо да Имам!

КАКВО Е ЕКОЛОГИЧНИЯТ ОТПЕЧАТЪК (ECOLOGICAL FOOTPRINT):

Измерва колко биологично продуктивната част от сушата и морето (биосфера) е използвана от чо­вешките дейности и колко биосфера все още е оста­нала след човешката свръхконсумация и замърсяване на Земята над капацитета и да усвои и регенерира човешкия боклук.

• В развитите страни живеем в голям преразход, стъпваме тежко по Земята...
• Световното население непрекъснато нараства -сега сме 6,6 милиарда, за такъв стандарт до 2050 г. ще ни трябват 3 планети като Земята. Нямаме 3 планети, нито Земята може да порасне!

Но можем да променим мисленето си и да намалим свръхконсумацията! 
Да стъпваме леко по планетата!
Устойчивото развитие = да задоволяваме настоящите си нужди, като мислим и 3а нуждите на бъдещите поколения!

И от мен зависи бъдещето на планетата!

Мога да повлияя!

Мога да променя консуматорските си навици:

• Ходя по-често пеша, ползвам колело или градски транспорт или споделям колата си.
• Предпочитам влак и метро, пътувам със самолет само при крайна необходимост.
• Гася лампите и всички електрически уреди (и от контакта), когато не ги ползвам.
• Не украсявам жива елха - а садя дръвчета!
• Купувам най-икономичните електроуреди.
• Ползвам енергоспестяващи крушки - харчат 5 пъти по-малко енергия, пестят много пари, имат до 8 г. живот.
• Пера по възможност със студена вода, пускам пералнята само пълна и на по-ниски градуси, на най-икономични програми.
• Спирам чешмата, когато си мия зъбите, бръсна се или мия чинии.
• Къпя се по-експедитивно, вземам по-често душ вместо вана. 
• Сипвам в тоалетното казанче главно използвана вода, събирана в леген в банята: от миене на ръце, пране, къпане. Или използвам дъждовна вода.
• Поливам градината и цветята с дъждовна вода.
• Мия терасата рядко, главно когато вали, забърсвам я с парцал периодично.   
• Затягам добре кранчетата - да няма капеща вода.
• Не изстудявам каквото и да било с питейна вода.
• Събирам разделно за рециклиране хартия, стъкло, пластмаса, метал.
• Дарявам и рециклирам ненужни неща от дома си, а не ги изхвърлям на боклука.
• Старая се да ползвам опаковки многократно, избягвам неща за еднократна употреба: пластмасови чаши, чинии, прибори.
• Нося си пазарска чанта и отказвам ненужни найлонови торбички.
• Заменям токсичните препарати от битовата хи­мия в дома си с екологично чисти.
• Ям по-малко месо и месни продукти.
• Предпочитам органична храна, опаковки с марки: „био" и „еко".
• Купувам главно местна храна, сезонни плодове и Зеленчуци, а не внос, пропътувал хиляди километри, За чието транспортиране са изразходвани тонове гориво = вредни емисии.
• Купувам по-малко, само необходими неща - така моето общо влияние върху глобалното затопляне ще намалее.
• Купувам качествени продукти, дълготрайни - качество, а не количество.
• Купувам рециклирана хартия и рециклирани материали.
• Използвам възобновяема енергия: от слънчеви панели, ветрогенератори...
• Не купувам кожени дрехи и шапки от кожа на животни.
• Подкрепям програми за опазване на природата.

ТАКА ОПАЗВАМ ПРИРОДАТА, ПОМАГАМ НА ПЛАНЕТАТА ДА ОЦЕЛЕЕ И ДА ИМА И ЗА ХОРАТА СЛЕД МЕН

Спестявам много средства, имам повече пари, пече­ля престиж и уважението на околните заради перспективното ми, модерно и интелигентно поведение на духовно развита личност.

Тази промяна ще ме направи по-здрав и по-щастлив човек, ще ме доближи до природата и до същността на живота - да бъда, вместо да имам!

Изглежда лесно, нали! Да, защото е въпрос на личен избор и стил на живот. Мнозина се обезкуражават, мислейки скептично - какво може да направи сам човек, това е работа на правителства и организации... Да, но промяната трябва да тръгне от вътрешния избор на всеки от нас, от заявената лична позиция на жител на планетата Земя, от всекидневните ни съзнателни действия. Нали поговорката казва: „Капка по капка вир става, а вир по вир - язовир!" Колкото повече хора осъзнаят личната си отговорност, толкова по-приятно и възможно за живеене място ще става планетата ни. АЗ съм оптимист. А щом синът ми вече разбира и ми вика "екомама", Значи има надежда!

---

ПОСЛАНИЕТО НА ВОЖДА
 Реч на индианския Вожд Сиатъл, произнесена през 1854 з. по повод купуването земята на неговото племе от американското правителство (със съкращения):

„Как можете да купите или продадете небето - топлината на земята? Идеята е странна за нас. Ако ние не притежаваме свежестта на въздуха и прозрачността на водата, как можете вие да ги купите? Ние сме част от земята и тя е част от нас. Ухаещите цветя са наши сестри. Еленът, конят, огромният орел пък са наши братя. Скалистите хребети, свежестта на ливадите, топлината на понито, човекът - всички принадлежат към едно и също семейство. Реките са наши братя. Те утоляват жаждата ни, носят канутата ни, хранят децата ни. Въздухът е ценен, защото всички живи същества си поделят едно и също дихание - и звярът, и дървото, и човекът. Какво е човекът без животни­те? Ако всички животни изчезнат, човек ще умре от огромна самота на духа. Защото каквото се случва с животните, скоро се случва и с човека. Всички неща са свързани.

Вие трябва да учите децата си, че земя­та, по която ходят, е прахът на вашите деди. Така ще я уважават. Кажете им, че тя е обогатена с животите на на­шия род. Учете ги това, което сме учили нашите деца - че земята е наша майка! Каквото сполети земята, сполетява и сина й. Това знаем ние - земята не принадлежи на човека, а човекът принадлежи на земята.

Всички неща са свързани като връвта, която обединява едно семейство. Човек не плете паяжината на живота - той е просто нишка от нея. Каквото и да прави с паяжината, той го прави със себе си. Хората идват и си отиват като въл­ните на морето. Това е подредбата на природата."