Членът или члена?!

Стигнах и до него. Много пъти са ми казвали да публикувам информация относно използването на пълния и краткия член в българския език. Е, дойде му времето.

Да започваме…

Както обикновено, без да се впускам в подробности и да ви занимавам с падежи, ще се опитам да обясня кога и как да използваме това сложно нещо: члена (ха сега, с кратък или с пълен член се пише?!). Ще разберем.

Нещо, което почти всички знаят е, че подлогът в едно изречение се членува с пълен член. Ех, че просто, нали? Сложното идва от това как да го определим.

Определяне на подлога

Подлогът е този, който извършва действието от граматична гледна точка.

Това е много просто. 

Мъжът отвори вратата. – Мъжът извършва действието “отваряне”.

Но сега ще стане малко по-сложно.
Вярно: Магазинът е преместен на нов адрес.
Грешно: Магазина е преместен на нов адрес.

Вярно: Обектът се охранява.
Грешно: Обекта се охранява. (масова грешка почти навсякъде, където има охранявани обекти).

Тук объркването идва от употребата на страдателен залог. Това създава впечатлението, че в изречението няма подлог.

Кратък член се използва за допълнението и в страдателен залог, чиято фуннкция се заема от реално извършващия действието.

Пример:
Обектът се охранява от охранителя.
Прашният път се намокри от дъжда. 

Ако пред дума стои предлог (от, на, по, в, до, пред, зад, върху, под и т.н.) то тя не е подлог и не бива да се членува с пълен член. 

Ако пред съществителното има прилагателно, то тогава прилагателното приема членуването, а съществителното е в основната си форма.

Пример: Широкият прашен път се намокри от проливния дъжд. 

Проверка с Той/Него. 

За да се определи, дали дадена дума е подлог, то тя се замества с лично местоимение (наум). Ако може да се замести с “той″, то тя е подлог и пишем пълен член.

Ако по усет пасва повече “него”/”на него”, то тогава думата не е подлог и пишем кратък член.

Пример:
Обектът (той) се охранява от охранителя (него). -> Той се охранява от него.

Мисля, че стана достатъчно ясно без да съм споменавал чак толкова много и сложни думички. Да не говорим за падежи!

Естествено, че ще трябва да споменем и някои специфики при използването на членовете. И така:

1. С пълен член се членуват имената от мъжки род в заглавия, когато се срещат самостоятелно: Антихристът, Рибният буквар, Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход и пр. Когато обаче те се срещат в изречение, където не са подлог, тогава се използва кратък член:
Във филма “Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход” Харисън Форд си партнира с Шон Конъри. 

2. С кратък член се членуват някои прозвища и прякори от мъжки род. 

- Добрутро, Калмук! – поздрави го Котомана, макар че беше надвечер. 

Калмука не погледна него, а Матаке и рече: 

- Добре дошел, гостенино! – и пак поглади брадата си.

(Йордан Йовков, Вечери в Антимовския хан, Баща и син) 

3. С кратък член се членуват географски имена като Хисаря, Предела и др. Обаче Ватикан и Анадол се членуват по общото правило за подлог в изречението.

Използвани източници: http://bg.wikipedia.org