Дворецът Пелеш - В изкуството е наслаждението

Когато пристигнеш в румънския курортен град Синая, на около 120 километра от столицата Букурещ, изкачиш стръмнината на павираната алея и пред теб се разкрие гледката на дворец от приказките, тогава разбираш, че между румънците и българите има едно различие и това е впечатляващото аристократично наследство.

Дворецът Пелеш е издигнат между годините 1873-та и 1883-та като лятна резиденция на румънския крал Карол I и неговата съпруга кралица Елисабета. Той е вторият по посещаемост исторически обект в страната след Замъка на Дракула с над 300 хиляди туристи на година и е сред 7-те чудеса на Румъния.
Творение на австрийски и немски архитекти, румънският дворец не може да те остави равнодушен с изящната си аристократична осанка. Картината наистина е идилична - тучни хълмисти полянки, приютили красиви тераси на дворцова градина с фонтани и скулптури в кьсноренесансов стил, а над тях се извисяват кулите на дворцова сграда в немски неоренесанс, секващи дъха на всяко пораснало момиче, което някога си е мечтало да се чувства като истинска принцеса.
Ако употребим актуалната днес дума, в края на XIX век "Проектът Пелеш" не можел да се реализира без международно участие. Още от самото начало дворецът е Замислен като архитектурен символ за принадлежността на Румъния към културните ценности на западноевропейските традиции. Крал Карол I свиква едни от най-добрите немски, австрийски и чешки архитекти. Но не само тях. Ето какво откриваме в записките на самата кралица: "Италианците строят, румънците изграждат външните тераси, циганите са общи работници, албанци и гърци работят на кариерите, немци и унгарци измазват, турци пекат тухлите, чехи и поляци са заети в каменоделството, англичаните правят измерванията, французите изписват стените. И така, на строителната площадка се скупчват различни националности - говори се, пее се, ругае се, крещи се на четиринайсет езика. Изобщо вдига се врява до небето..." Всъщност тези записки на румънската кралица Елисабета не са случайност. Тя се прочува и като поетеса и писателка под псевдонима Кармен Силва. Наричана "кралицата поет", тя пише на своя майчин немски език разкази, романи, стихове, театрални пиеси, които добиват европейска известност. Именно в изкуството тя търси утеха от мъката по загубата на нейната единствена дъщеря, която умира едва на 14 години. Кралица Елисабета е ранобудна, често става в 4ч сутринта, пише до 8, а след това започват ежедневните официални срещи.
Творческият дух на Кармен Силва със сигурност е намирал комфорт зад стените на Пелеш, особено в дворцовата концертна зала или в малкия театрален салон на двореца, над чиято сцена можем да прочетем латинския надпис: In arte voluptas ("В изкуството е наслаждението").

Дворецът разполага с общо 160 стаи и 30 бани, които насищат окото на туриста с еклектика от стилове. Флорентински салон, френска стая, ориенталска стая с наргилета, имперски апартамент - всички те разкриват галерия от разнообразни елементи в интериора: немски барок, готика, ренесанс, френски рококо и др. По вътрешната декорация на двореца е работил и самият Густав Климт.

Внушителна е кралската колекция от бойни оръжия, около 4000 екземпляра, най-старите сред тях датират от XIV век. Любопитна за посетителя е и тайната врата в библиотеката на краля - почти невъзможно е да различиш докъде стигат истинските подвързани книги и откъде започват фалшивите книги, които са само декор, прикриващи кралския изход за извънредни случаи.
Пелеш е и първият дворец в Югоизточна Европа, който е електрифициран, разполага със собствена отоплителна система, асансьор и система за почистване - от отварящи се капаци в стените на дворцовите стаи се изтеглят маркучи за прахосмучене, които после се прибират и отново стават все така невидими.
Впечатляващи са грижата и вниманието към детайлите, с които румънците поддържат доброто състояние на това забележително архитектурно наследство, каквото е дворецът Пелеш. Преди да прекрачи дворцовия праг, всеки турист трябва да нахлузи върху обувките си дебели калцуни - най-сигурният начин автентичните над 100-годишни персийски килими да не бъдат съсипани. Място 3а пушачите е отредено единствено в един ъгъл, до една от пейките в дворцовия парк. Ако Запалите цигара в градината край статуите с античен облик, изневиделица ще изскочи някой, за да ви направи любезна забележка.

"С един куршум - два заека", това му идва да възкликне на пленения от аристократичен лукс посетител, когато разбере, че след като напусне покоите на Пелеш, само на няколко метра, от другата страна на централната алея, може да се наслади на красотата на втори дворец. Това е по-малкият събрат на Пелеш, наречен Пелишор ("шор" е характерна умалителна наставка в румънския език). Неговият строеж е завършен по-късно, през 1902 г. Той става основна резиденция на племенника на Карол I - следващия крал на Румъния - Фердинанд I, и неговата съпруга кралица Мария. В румънската история този крал остава с прозвището Верния, тъй като независимо от немското си потекло през Първата световна война решава да присъедини Румъния към държавите от Антантата (Русия, Великобритания и Франция).

Отвътре Пелишор не е толкова пищен, колкото своя по-голям събрат, но затова пък е някак по-ефирен и премерен. В Пелишор харизмата и интересите на нежната част от кралската двойка определят интериорния облик и атмосферата на двореца дори по-осезаемо, отколкото в Пелеш. По майчина линия кралица Мария е внучка на руския цар Александър II, а по бащина - на легендарната английска кралица Виктория. Нейните съвременници я определят като свободолюбива, артистична и ексцентрична. Малко преди смъртта си тя пожелала на погребението й всички да бъдат облечени не в традиционния траурен черен цвят, а във виолетово. И до днес около образа й витае някаква мистичност - според градска легенда непосредствено след идването на тоталитарния режим из затворения за туристи Пелишор на няколко пъти сякаш от небитието се разнасял силен аромат на парфюм от виолетки - любимото ухание на Мария. На българите тя е позната и със строежа на замъка в Балчик - мястото, където пожелала да бъде погребано сърцето й. "Балчик си остава моят град на музиката и поезията...", записва тя в своите мемоари.
Подобно на своята предшественичка Кармен Силва и Мария е запленена от изкуството. Пише и издава книги За румънските деца, но нейната най-голяма слабост са изобразителното изкуство и вътрешната декорация. Неслучайно почти всички дворцови стаи и зали на Пелишор са решени в актуалния за онова време любим стил на кралицата ар нуво с византийски стилови фрагменти. Но тук могат да се видят и дворцови стаи, декорирани изцяло в типичен румънски стил. Последните дни от живота си кралица Мария пожелала да прекара в т.нар. Златна стая - стените и таванът й сякаш те хипнотизират с фината си плетеница от златни листа. Всъщност това са изображенията на листа от магарешки бодил - национален символ на Шотландия, родното място на Мария.
На тръгване от Пелеш те завладява едно особено носталгично настроение и те връхлетяват мисли за онези хора, които в копнежа си по съвършената красота са внесли малко повече финес и ред в озъбения хаос на времето. Едни от тях са именно двете кралици - Елисабета и Мария, оставили следа в историята не с живота си в аристократичен разкош, а с отстояването на вярата си, че твърде често видимата красота в изкуството и архитектурата помага на онази, невидимата красота да изрази по-ярко същността си.

Източник Списание ОдисейТекст Сандра КерелезоваСнимки Нуни Киркова